Тодоровден и Конски Великден: кушии, коне и обичаи за младите булки

Тодоровден е първата събота от Великия пост. Църквата почита свети Теодор Тирон, а в народния календар денят е Конски Великден: празник на конете и на надбягванията, наречени кушии. През 2026 г. е на 28 февруари, а през 2027 г. на 20 март.

Светецът и чудото с житото

Според Pravoslavieto.com първата събота на Великия пост е посветена на св. великомъченик Теодор Тирон, чиято памет е и на 17 февруари. Според БНР той е римски войник, пострадал за вярата си по време на гоненията през IV век.

Преданието, което обяснява празника, разказва за император Юлиан Отстъпник (332–363), около 50 години след смъртта на светеца. Той наредил на градоначалника в Цариград тайно да напръска с кръв от идолски жертви постните храни на пазара, за да оскверни християните. Теодор се явил насън на цариградския архиепископ Евдоксий и го предупредил. Вярващите през цялата седмица не купували храна от пазара и яли коливо, сварена пшеница. Замисълът на императора бил разкрит и той останал посрамен. Затова на този ден в храма се вари и благославя жито.

Кога се пада

Датата е подвижна, защото зависи от Великден. Тодоровден е събота след Сирни заговезни. Църковният календар на Българската патриаршия отбелязва 28 февруари 2026 г. като Тодорова събота. Според Уикипедия през 2027 г. празникът е на 20 март, а през последните години е бил на 4 март (2023), 23 март (2024) и 8 март (2025). Тези дати съвпадат с публикациите на БНР за съответните години.

Конски Великден

Денят се нарича още Тодорова събота и Тодорица. Според Уикипедия народното предание разказва, че на този ден светецът облякъл девет кожуха, яхнал коня си и отишъл при Бог да измоли лятото. Според вярванията, които цитира БНР, светецът е конник на бял кон.

Старият обичай изисква всеки, който има кон, да го изведе и да участва в надбягване, наречено кушия. На изгрев мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Победителят получава обикновено юзда, а стопанинът му риза или кърпа. После обикаля всички къщи, за да честити празника, и конят му е поен във всяка от тях. Жените месят и раздават обредни хлябове, а от тях дават и на конете.

Кушии и конни състезания има и днес, а годините по-долу са на публикациите:

• Момчиловци (Смолянско), 2025 г. Празникът започва със света литургия в църквата „Св. св. Константин и Елена“ и шествие с коне, водено от иконата на свети Теодор. Освен кушията има състезания за най-бърз, най-силен, най-красив и най-тежък кон, както и за най-стилно облечен ездач (БНР Кърджали).
• Община Дупница, 2024 г. Най-голямото надбягване е в с. Бистрица, в Самораново кушията е в местността Герена, а на летището край Сапарева баня се надбягват коне и магарета (БНР Благоевград).
• Видинско, 2024 г. Кушии са обявени в Кула, в белоградчишкото село Салаш и в мездренското Ослен Криводол (БНР Видин).
• Сливен, 2025 г. В крепостта „Туида“ е събитието „Конете на българите“ с конни и бойни демонстрации (БНР, „Хоризонт“).

Булките, прането и страшният ездач

Според БНР Варна от Сирни заговезни до Тодоровден жените не са перели: когато светецът мине на бял кон, лошият вятър можел да облъхне прането, а който облече такава дреха, щял да се разболее. В Северна България се вярвало, че Св. Тодор е страховит нощен ездач, който излиза от гробището заедно с майка си или съпругата си, наричана Баба Тодоричка. Който не спазва забраната за работа, остава със синини във формата на конска подкова. Друго вярване казва, че около Тодоровден светецът забожда главата си в земята, за да я затопли и оплоди.

С Тодоровден е свързан и един обичай за младите булки. В Габровско, според БНР „Хоризонт“, в някои семейства още се пази „малката сватба“: семействата, оженили се между два Тодоровдена, посрещат гостите от сватбата си и им носят краваи и съдове за дома. В етнографския музей „Етър“ обичаят „На гости на млада булка“ се възстановява в Саковата къща на чаршията. Почерпката е постна.

Трапезата и името

Според Уикипедия на трапезата има пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“. БНР Видин съобщава, че трапезата е постна, а по стар обичай се меси тодоров хляб.

Имен ден имат Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тея (Теа), Божидар, Божидара, Доротея и Дора. Според НСИ, цитиран от БНР Варна, над 130 000 души са именници на Тодоровден.