club50plus.bg

Село Песочница приело първите си нови жители - програмисти. И така отново ще се съживява. Това е чудесно. Но селото има и своята стара слава - тук е роден дядо Анто Стогодишни - временен председател на първия български парламент.
 
Първото в историята на България обикновено народно събрание започнало работата си в неделя, и то по обяд. Това паметно събитие се случило на 31 октомври 1879 година. Събранието било открито от новоизбрания княз на страната Александър Батенберг в 11 и 15 минути. Изслушали речта му, князът си заминал, останали те – първите депутати на свободна България, които вече в делови порядък трябвало да заработят.

Пръв към трибуната се втурнал Петко Каравелов и енергично предложил да се покани „най-старият” от народните представители за временен председател на събранието, до избирането на постоянен. То, всъщност, това изисква и новоприетата конституция.

Предложението на Петко Каравелов се приема и софийският митрополит Мелетий предлага за временен председател на парламента дядо Анто (Анто Цветанов Георгиев), от софийското село Песочница, а той „категорически” се отказва, „безкнижен бил”. Иван Вазов, който е познавал дядо Анто, написал писмо до приятеля си Спас Вацов, когато узнал за избирането му за депутат, разбира се, под формата на стихотворение: 

И окръга весел в столицата прати
хора с бели дрехи като депутати.
И на тях начело стои человек,
почетна останка от миналий век.
Ходил е на Стамбул, на гора Атон,
сказвал житиета от самий амвон.
По звездите гледа, адвокатство прави
и врачува зарад изгубени крави.

Не, не се смейте, дядо Анто има зад гърба си биография – участвал е упорито в национално-освободителните борби, срещал се е с Левски, включвал се на страната на русите в техните войни с Турция - в няколко въстания се е бил срещу поробителя....
Построил е и черквата в родното си село, в нейния двор е бил и погребан, а днес, както е прието у нас – незаслужено и тотално забравен. Само сайтът на село Песочница напомня за дядо Анто...

Иван Вазов превръща в герой дядо Анто и в поемата си „Грамада”, спомняте ли си?
След отказа на дядо Анто към трибуната се втурва друга твърде енергична личност – Петко Горбанов и пита: ” Могат ли да бъдат депутати тия лица, които, ако и избрани, но нямат 30 години?”. Явно е за всички присъстващи, че Горбанов визира „незаконно” избрания, според него пък и според Конституцията, Стефан Стамболов.

Кой е този строг блюстител за спазването на Конституцията, ще попитате удивени?
Петко Горбанов завършва Робърт колеж и е първият българин, бакалавър по изкуствата още през 1868 г., учителства в елитното учебно заведение в Цариград, а през 1876 г. е гид и преводач на лейди Странгфорд. Е, и той се превръща в герой на Иван Вазов – по-късно, в битността си на главен редактор на един от първите вестници на следосвобожденска София – „Българский глас”.
През 1881 г. той е бил поканен най-учтиво в кабинета на тогавашния управляващ министерството на вътрешните работи полковник Ремлинген и... съвсем неучтиво набит.

В „Ремлинген герой” Вазов свидетелства развеселен:
” Даже верният Горбанов вчера яде бой!”...
Ех, какви журналисти е имало някога, ама и какви строги министри, а?! Как да не е напреднала демокрацията днес у нас – кой министър бие журналистите в кабинета си?!
Но нека се върнем към случващото се на първата сесия на Първото обикновено народно събрание.
Намесва се Тодор Бурмов, министър-председател и предлага за временен председател на парламента да бъде избран митрополит Антим Видински. Митрополитът смутено повтаря :”Не мога, не мога...”
Неидентифициран глас напомня за първото предложение – дядо Анто Стогодишни. Изведнъж се посипват предложения, някои от които вцепеняващи:
- да се провери кой е по-стар – дядо Анто или митрополит Антим; (как? Документи удостоверяващи рождението на християни липсват... – бел. С.В.)
- да се избира между Иванчо хаджи Пенчович (ха, кажете, че Левски не е вече напълно забравен, щом един от тези, които го съдиха сега пак заседава, е, не в съдилището, но в нещо, което все осъжда българите, ако не на обесване, то на бедност поне, „парламент” се то зове... – от тогаз до днес!), д-р Атанасович и П. Р. Славейков...;
В крайна сметка стогодишният дядо Анто от село Песочница се съгласява да поеме временното председателство на парламента, но поставя условието да си избере двама помощници. Посочва митрополит Мелетий и Климент Браницки (със светско име Васил Друмев, авторът на „Иванку, убиецът на Асеня I” и на тъй актуалната и днес повест „Нещастна фамилия”).
Веднага щом дядо Анто Стогодишни, заема председателското място, думата взема д-р Атанасович и се обръща към депутатите, които, според него :”представят народа пред Европа” (пусти напъни да се доказваме пред нехаещата за нас Европа – те не са от днес, породили са се още в зората на парламентаризма ни ). И войнствено закънтява речта на доктора: ” Ний ще покажем на нашите неприятели, които представят нашия народ като тъп, невеж (...)”.
Въздухът трепери, депутатите и те, та прекъсват войнствения доктор „няколко гласове, които казват, че „(...) трябва да се пристъпи (...) към избиранието действителен председател и бюро.”
Отговаря се с нетърпеливи викове, че трябва да се пристъпва към избирането на бюро.
Доктор Атанасович проявява учудваща провидческа способност, привиква се: ” Конституцията може да греши на някой места”.
Е, усещате ли какво се случва? Конституцията още не е приложена, а вече се появяват и първите съмнения в нейната приложимост. Трудно, трудно се живее по правила, нали?...От тогава до днес, когато ни скимне – сритваме Конституцията под миндера, то, ако се замислим, Тя, миличката, май повечето години все там престоява...

Следва