club50plus.bg

                               Все още ги има........!

 

 

-И на мен ми идват в повече вашите писания за съмнителните герои на делника-ехтеше в запушената стая гласа на главния редактор.

-Определено  започнах да ги сънувам тези бандити,групировки и техните протежета.

Вечерният час беше събрал в офиса на известно областно списание писещите разни материали на страниците му.

-Стига вече само за тях сме клюкарствали.Все още има хора в тази страна,не- ЧОВЕЦИ за които тябва да говорим и пишем -

 с приповдигнат тон той закри съвещанието.На излизане неговото „Мишо изчакай за малко”ме върна   в годините назад.

С Павел,така се нарича главния имаме дружба откакто се помним на този свят.Цял живот за малко ли за повече ли, но поддържахме приятелската връзка.И ето аз като сдадох местото си във виден столичен вестник поради пенсионна възраст,той с охота и разбиране ме прибра при него да поддържам журналистическата си форма

-В теб има още много хляб и то бял-ми казваше той.

-Младите сега на друго наблягат в дописката си-външен блясък и излишна материална угода.Няма я онази вътрешна човешка плънка на написаното-с болка професионално ми споделяше Павел.

 

Та след като ме спря на излизане, главния  сипа по едно малко от марковото шише и изпивайки го на веднаж усмихнато ми каза.

-Мишо,моля те да отидеш до това родопско градче .От един месец ми се  обажда един познат от миналото .Много одобрява нашето списание,особено заглавието му „Все още ги има” и трети път ми пише за двама души, които заслужават да влезат в страниците на списанието .На място виж каква е истината.

Разбрах  болката на Павел и след второто малко от марковото четях писмото , идващо от онзи край на България.В него вестнико- продавач от градчето описваше на скромен български език, нещо за двама души живеещи и работещи там.

От написаното най-много ставаше ясно,че трябва да место да се види всичко.

  На другия ден,петък бях след  дву часов път пред павилиона за вестници в малкото градче.Тихомир наяве съвпадаше с образа, който си представях от писмото.С къдрав перчем и закачливи очи той подскачаше около всеки спрял да закупи вестник  или списание от него.Рано сутрин намираше  нещо да каже за изпроводяк.

-Обичам си утрините с вестниците на рафта и с хората около павилиона-набързо като на стар приятел ме въвеждаше той в реалността.Всеки от фирмата си го познавам достатъчно-с професионална гордост ми споделяше Тихомир.

-16 та година съм вече тук.Отдалеч като му видя настроението,зная каква ще я свърши през деня-като главен психиатър се изказа моя нов познат.

-Всички работещи в тази шивашка  фирма са готини.Но ето за тези двамата ви пиша отдавна- набързо изстреля последните думи Тихомир и изскочи пред будката за вестници.До него спряха в ранната утрин мъж и жена.Хубава двойка бяха.Тя спортно облечена,  беше обхванала гъстата си коса в прическа. Голяма вътрешна енергия се излъчваше от нея.Очите и игриво гледаха в този  час  на деня.С приветлива усмивка тя махна за поздрав и пое списанието, което и подаде Тихомир.До нея,строен и в елегантен  костюм   стоеше той.С лека загадъчна усмивка и с благ поглед поглеждаше ту жената, ту продавача.После тихо казвайки нещо,разсмя истински и двамата.Преминавайки покрай мен те ми кимнаха свойски за поздрав.

-Това са нашите Добромир и Светла-авторитетно ми ги представи Тихомир.

-За тях ви писах да влезат в страниците на списанието Ви.Те заслужават.За пример са с взаимното си уважение и грижата за другите.Но изчакай ме малко и ще ти споделя по-подробно в кафето отсреща.-с търговски замах той продължи продажбата на „вести”.

 

-Тя,Светла е много години тук.Започва работа като младо момиче.Среща първата си любов,създава семейство.Две хубави деца разкрасяват семейния и живот.

През цялото време е била верна на новосъздаденото предприятие в града ни.Усвоява бавно и методично тънкостите на професията.

Но  в личен план,както често се случва на хубавите хора понякога им избягва очакваното добро в живота.

Останала сама с децата, Светла редува майчините грижи по възпитанието с   университетските изпити на текстилен инженер. Отглежда две прекрасни деца –момче и момиче.Не престава през годините да  издига с личния си пример  авторитета на завода. Самата тя става инициатор на редица благородни дела.Много силна в убежденията си ,Светла развива на неочаквано високо активно ниво доброволното кръводаряване във фирмата.

За колектива е готова в „конфликт” с ръководството да влезе, но да защити правдата.Оценявайки спецификата за работата с жени, Светла е спечелила доверието на своите подчинени.Готова е за всяко съвместно дело да участва активно.И за радост и за мъка.

С активният си професионален живот се грижи майчински за децата от техникума по текстил-бъдещите шивачки на района. Строга и делова в работата,тя умело съчетава своята женска чувственост при човешките взаимоотношения.Ето виж ги двамката като се срешнат-запалено ми ги сочеше Тихомир през стъклото на кафето.И  действително те двамата като два гълъба се кротнаха в почивката за по цигара.Той изцяло обърнат към нея я разсмиваше с нещо споделяйки,като изчакваше да и вземе кафето от машината.

Веднага около тях се събраха достатъчно колеги от фирмата, за да стане весело и задушевно.

-Той,Добромир  дойде от някъде другаде като охрана на портала.Бивш военен,отначало трудно бе да се приближиш до него-всяваше респект с атлетичната си стойка и деловото държане.Но лека полека разтваряше човешката си душа и позволяваше  да се доближиш по-близо до него.

-Да го погледнеш по извътре-Тихомир запалено го обрисуваше,а аз  ги наблюдавах двамата на десетина метра от мен.Със зряла мъжка нежност той гледаше и слушаше това що казва Светла.А тя разпалено ,така искренно споделяше нещо от делника може би защото следваше неподправен и естествен смях .

-И той ни е много добър!Не парадира с държането си ,но много примери има за добронамерените му действия .

-Грижовен е към всички.Често дарява на ученическия стол  прясно  месо от кланицата в неговия роден край.

”Така, да знаят какво е това истинско месо” ще каже той.Друг път ще го срещнеш  нарамил туба минерална вода и с усмивка да те  размине.

-Не ти трябва бира.Тази е пивка и сладко се пие.Директно от  извора е.

Такъв си е Добромир ,малко потаен със своя живот и толкова открит в отношенията си към другите.Пък и голям артист е. Лицето му е така гъвкаво и пълно с различни гримаси.

-Какво пак си се разприказвал така сладко-изведнъж зад гърба ни застана той,Добромир.

-Продаде ли пресата-закачливо ни гледаше застанал над главите ни.

-Ето ти наградата-подавайки радушно бонбонче лукче  ни се усмихваше той.

-Имам гости от големия град.Вестниците ще чакат!-защищавайки безделието ни на масата в кафето му отвърна Тихомир.

-Запознайте се!

Ръката му беше топла.Ръкостискането радушно.Погледът му бе ясен и прям.

-Хайде,до утре.Ето и на Вас една цигара-закачливо ми подаде лукче моят нов познат.Проследих с поглед изправената му стойка.Пресече улицата и разтвори зеления чадър, който носеше със себе си.Чакаше го Светла !Прибра я на сушина под чадъра си и двамата поеха към спирката.Имаха един общ път за  изминаване.Докъде и докога те двамата най-добре знаеха. Тихомир  се запиля някъде извън  кафето.Беше дошъл края на работния ден.На прибежки под едрите капки летен дъжд напускаха работещите в шивашката фирма.Аз ги наблюдавах  през запотените стъкла на кафето.

Светла и Добромир!

Успях ли да науча  достатъчно за тях,че да напиша нещо неочаквано за списанието?

Ще остана  ли и аз доволен от споделеното на страниците му?

Имам ли още достатъчно „писалка” за да опиша прекрасното за двама обикновени хора от нашето ежедневие?

Летният дъжд беше спрял внезапно както бе започнал.Района около входа на фирмата опустяваше трайно.

Два бели гълъба играеха своя танц около кафемашината отсреща! Стана ми мило на душата и забързах към лаптопа си в колата. Исках да започна начало на написаното за тези мои нови лица в живота-Светла и Добромир!

 

02.07.2016 г.                           Тинко Дончев.