club50plus.bg

- Прощавайте, бихте ли извикали Мария от кроялната. Много години не сме се виждали. Дали ще ме познае? - пред гишето благородна бяла женска глава, с вътрешно безпокойство редеше думите си с благ тон. Милата жена на видимо много години определено се вълнуваше .Извиках Мария по-телефона и с оправдано  човешко любопитство зачаках срещата им. И тя се състоя – бурна, емоционална, просълзяваща. Двете жени се прегърнаха с радостен възглас. Притихналият коридор за миг се огласи от истинските реални  приятелски чувства на побелелите дружки от едно време. Държейки се за ръцете, те  се надпреварваха във въпросите и отговорите ,като с просълзени очи се питаха за какво ли не. Стояха като атракция за преминаващите покрай тях, на фона на смълчаното фойае.Млади и стари служители на фирмата се обръщаха с усмивка, бързайки за обедната си почивка. Затворих  плъзгащата врата на гишето и прекъснах звуковата си връзка с тези жени. През стъклото  се виждаха двата им развълнувани образа с белия ореол над главите им. Изоставих любопитството си  като се замислих трайно за белите им коси..........

 Какви ли картини от живота им се крие зад този благороден цвят? Съдбите им с колко ли емоции са ги „дарявали”  през годините ? Какви ли препятствия са преминавали  за да ги гледам сега така мили,усмихнати и добронамерени?

Белите коси.

Достатъчно ли сме внимателни към тях в днешното забързано време? Даваме ли си сметка отминавайки ги с лека ръка понякога,че някой ден и те ще заблестят по-нашите глави? Вслушваме ли се с разбиране в съветите и примерите на притежателите им? Оценяваме ли по-достойнство преживяното от тях през изминалите години живот? Предаваме ли успешно нашия  личен пример на уважение и благодарност към тези бели коси? - Въпроси за размишления.

Всеки от нас пази трайно спомена за своите побелели баба и  дядо. В главите ни изплува образът им, свързан с мъдрите приказки, които ни редяха, приспивайки ни. Малките ни детски очички гледаха втренчено бялото в косите им, докато слушахме как  топлите им гласове  ни пренасят през  планини и морета в чудни страни. Играехме си с белите им кичури по главата, унесени от нежните звуци на приспивната  песен, която пееха за нас. Ами с какво детско  нетърпение очаквахме първите ни срещи с дядо  Мраз.Добрият старец с побелялата брада и глава,така ще си остане в спомена ни, като носител само на хубави и приятни емоции. И подаръци, разбира се! С времето растяхме и прескачахме в живота си от клас в клас. Но никога не ще забравим грижовната ни Другарка от детската градина с прошарената коса. Колко песнички и игри ни научи тази жена. Ами първата ни учителка с побелелите ивици  по къдравата и коса. С колко обич и търпение ни хващаше ръчичките и за наше удивление, с нейна помощ редяхме буквички и цифри на белия лист. Лицето и беше толкова скъпо и мило за нас. Животът набираше скорост и годините се трупаха в личния ни сейф. През цялото това време понякога се вглеждахме продължително в побелелите коси на нашите родители.

Скъпите ни майка и татко! Колко много са направили за своите  деца! С обич са ни създали и с огромна любов са ни отгледали през годините. През колко безсънни нощи са преминали те свързани с нашето крехко детско здраве! Какви сладки емоции са им носили нашите първи думички и стъпки, нашите първи оценки и похвали,нашите успешни конкурсни и студентски изпити! С колко грижа и разбиране са се отнасяли към-ранните ни въпроси за правдата и фалша,за истината и реалноста,за кое трябва и кое не в този живот! С какво внимание и далновидност са ни водили  по незнайните пътища на младежките ни чувства и емоции. С колко човешка мъдрост  са ни осветявали пътя на любовта и създаването на нашите млади семейства. И през всичкото това време животът им с четка в ръка умело побеляваше косите им.

 Това се случваше през годините ни, когато един ден и ние с учудване ще забележим в огледалото първия бял косъм в нашите коси. Така с умиление, внимателно ще открием подобни и в косите на нашите любими съпруги. Ще възкликнем  и при вида им в косите на нашите приятели.

          Животът!

Как точно той се измерва във времето с този бял цвят?!Цвят - символ на преживели периоди от развитието ти като  личност!Цвят- мерило за твоето човешко израстване !Цвят за внимание и уважение! Цвят  за  опит, доброта и разбиране!

Неслучайно през живота си често ще чуем ”ти където отиваш, аз оттам се връщам”. Разбира се, нека звучи този рефрен в добрия смисъл на думите. С такт и спокойствие да изслушваме съветите на побелелия наш роднина. С радост и усмивка да беседваме на много различни теми с доказано мъдрия наш побелял съсед. Срещите ни със знаещия  побелял  по-голям приятел, винаги да ни зареждат с определена доза оптимизъм.

Уважавайки белите коси  на човека, не уважаваме ли себе си?!?

Нека малките ръчички на внуците ни да си играят с белите ни кичури, докато сладко и грижовно им разказваме приказка. Загледах се отново в двете жени през стъклото. Държейки се за ръце, те се погалиха по косите си на довиждане.Очите им плуваха в щастливите сълзи на срещата.Лицата им сияеха с най-чистото излъчване.

А косите им?  Белите им коси искряха на слънцето със своя благороден цвят!

 -  Довиждане и на добър път - промълвих  на жената и се погледнах в огледалото на стената... 

 

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор        

 

 

 

 

01.02.2014 год                  Пловдив                            Т.Д.