club50plus.bg

На Еньовден в Югоизточна България на Еньовден битувал един чисто езически обичай –

Еньова сватба

Главното действащо лице е малко момиченце на възраст, на която все още не може да действа преднамерено. То трябвало да е последното дете на живи родители.

Четири моми отивали в къщата на детето и го обличали в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. През цялото време, докато траело обличането, детето не се поставяло на земята, а стояло в скута на някоя от четирите девойки.

Една от момите вземала приготвената Еньова булка на раменете си и, заобиколена от дружките си, излизала навън. Към тях се присъединявали всички участнички в празника. Обикаляли три пъти къщата, като пеели песни със сватбарски сюжет.

Шествието тръгвало из селото, спирало пред кладенци и чешми, а после излизало на полето по ниви, градини и кошари. Момите се редували да носят Еньовата булка, като си я подавали от ръка, без да я оставят да стъпи на земята.

Когато достигнели реката, цялото шествие оставало на брега, а две от момите, които насели булката, преминавали на другия бряг. Тогава започвали да задават въпроси на Еньовата булка и тя отговаряла по детски непреднамерено, чистосърдечно, без умисъл – присъщо за възрастта ѝ. Въпросите били в кръга на интересите на самите запитвачки: за предстоящата реколта, за бъдещите сватби... А наивните и случайни детински отговори се налагало да се тълкуват допълнително.

Шествието на момите се завръщало в дома на Еньовата булка. Още предишния ден девойките били пуснали пръстените си в котел с „мълчана вода" – по същия начин, както го правели на Василовден. И малката прорицателка, Еньовата булка, трябвало да вади пръстените, и да нарича така, както това се прави на Нова година. Само че в припевите вместо„Ой, Ладо" се пеело „Ой, Еньо".

Малката Еньова булка била наричана булка заради червеното було, което носели момите на сватбата си, но червено било булото и на жреците и гадателките в древността. Може би това е и една от причините в своите изследвания проф. Иван Венедиков да търси най-старите форми на празника в древна Гърция, в Източна Европа и в Русия.

Гадания, заклинания, магии... Такъв е Еньовден – и добър и лош магьосник. За традиционния български календар си остава един самобитен празник, свързан с лятното слънцестоене, посветен на магията и прорицателството, но празник и на народните лечители.