Мираж е всичко, но нима,
то беше толкова отдавна?
Какво си спомням? Мараня,
и прашен път със стъпка бавна.
И още нещо, свобода,
да извървиш докрай безкрая,
копнеж по жълта равнина,
опряла в далнината бяла.
А там, накрая на света,
където всичко уж завършва,
една забързана река
към младостта ми пак ме връща!
Накрая на света
стихотворение
.jpg?1399703228)
Създадена на 10.05.2014 г.

Вход
Влез чрез Facebook
Регистрация 
Все още няма коментари