club50plus.bg

 Дъщеря ми не е омъжена, а вече е на трийсет и три. Като всяка майка и аз искам да я видя булка в дълга бяла рокля, от онези скъпите дето са само с бюстие, и задължително шапка с голям воал, а букетът да е от бели рози. И внуче ми се дондурка, няма значение дали е мъжко или женско. Ама не можем да намерим зет. И тя търси и аз от своя страна не преставам да разпитвам като ходя в парка или в кварталните магазини. Като видя някой млад и хубав мъж, уж случайно го подкачам да купи шоколад за булчето си. Все очаквам да каже, че няма такова, че да му предложа да го запозная с наша Сиса, ама все на ангажирани попадам. То като размисли човек неангажираните мъже ще тръгнат ли да пазаруват. Дъщерята с колко се запозна по Интернет. За едни се представят. Нежни думи пишат. Снимка пращат, а като се срещнат най-после съвсем друго излиза. Разни проскубани и мърляви субекти се появиха, по два-три пъти развеждани, че и с деца отгоре. Записа се и в клуб за запознанства. На сбирка ходи. Ама там само старци имало. Е, не били лоши, даже някои били много интересни и умни, ама не стават за бащи на бебе. Много се отчая Сиса. Викам й: „Не се тревожи! Ще намерим мъж за теб. Ще видиш. Много чака, но ще го дочакаш. И млад ще е и хубава професия ще има и от сой ще бъде! Я се погледни каква хубавица си. И Университет си завършила и добри пари изкарваш.” „Сега времената са други. Мъжете не искат да се обвързват само с една жена.” – ми вика дъщерята и плаче, плаче всяка нощ. Мъж иска. Тя гаджета имаше цял куп и още има, ама никой от тях не я поиска за жена, пък и тя никой не хареса за съпруг. Този много пиел, онзи бил голяма скрънза, трети пък играел комар, четвърти – очите му все в младите момичета… Сигурно ще да е имало и някой свестен, ама Сиса не го е познала и ей тъй се е разминала с него в пространството и времето. Та отивам онзи ден да ми изпише джипито лекарствата за кръвното и там както винаги много хора. Разговорих се с тази-онази и попаднах на една много мила жена, добре облечена, културна. И тя вдовица и има моя проблем с детето си. Само че то – момче. Вика: „Искам да го оженя и той иска, ама няма късмет да попадне на добра и свястна жена. Компютърен специалист е. Много го ценят във фирмата, ама няма съпруга и дете.” Разбрахме се да помогнем на децата си като ги запознаем. Ще го направим обаче деликатно. Уж случайно ще отидем със Сиса у тях да вземем едни нови списания за гоблени, нали това е хобито на дъщеря ми, а синът й ще бъде там. Ще пием кафе, ще поговорим, ще разменят телефоните си и дано нещо се „роди” помежду им. Хубаво го измислихме. За неделя насрочихме „акцията” по сватосването. И дойде денят. Всичко вървеше по плана, само дето Сиса облече онзи избелял джинсов панталон и не се гримира, но тя и така си е сладка. Та отиваме в апартамента на новата ми приятелка, пък то не апартамент, ами цял дворец. Обзаведен по списание, нареден, нагласен и при това в центъра. Дава ни списанията. Черпи ни с торта, ядки и кафе, ама от най-хубавите. Синът го няма. Щял да се върне. Показа ни снимка. Много хубав. Рус. Синеок. Същински киноартист. Сиса се загледа по-така в портрета и не бърза да тръгваме. Приказва си с жената, Ана Йорданова се казва, за гоблените и конците им. Изведнъж входната врата се отваря и трите скачаме. Очите на Сиса светнаха като фаровете на джипа на съседите. Влиза синът, ама снимката ще да е била направена преди петнайсет години. Сега е над четиридесетте, сто кила, олисял, с една избеляла тениска и протрити дънки, абе тъжна картинка, и води един друг мъж, малко по-млад от него и по-слаб. Любезно поздравява и вика: „Добре, че има и други хора, мамо, защото, ако ти стане лошо, ще има кой да вика 112. Запознай се с моя приятел Гошо. Днес се нанасям да живея при него. Обичаме се от години и най-накрая аз се съгласих.” Естествено майка му припадна. На мен кръвното ми скочи до тавана. Линейката закара и двете ни в „Бърза помощ”, а после Ана Йорданова ми каза, че изобщо не ме харесвала, много проста съм била за сватя, и дъщеря ми не й допаднала, истеричка била, и не искала вече дори да се познаваме, ако случайно се срещнем някъде из града. А Сиса пак остана без мъж. Ще трябва пак да търся. Bisera