club50plus.bg

Божествения Ритуал на Мама!

Посъвзех се! След жестокото падане върху цимента на празния басеин на ранчото, в Деня на Голямата Богородица (по стар стил). Тя ми е закрилница – така са ми казвали! И този път ме спаси! Здравеняк съм си, но и падането си го биваше!

Днес обещах да омеся питка, защото беше неделя – нали е празничен ден.

По принцип съм си калпава домакиня, не ми приляга много домакинската работа (не че някой друг ми я свършва), а в кулинарията определено съм първокласен профан! Но месенето на питка ми доставя удоволствие.

И винаги образа на Мама е пред мене! За Мама – месенето и печенето на хляб беше Божествен ритуал! Всяка Божа трета или четвърта вечер, приготвяше закваската. Омесваше по цели нощви топло и меко, живо тесто! То втасваше по няколко часа. Разпределяше го на 7-8 големи селски тави! Отново тестото втасваше, докато изпълни всички свободни места в тавите! По ранни зори Мама палеше фурната в двора (или кюмбето от към  външната стая – ако е зима) и когато тухлите побелеят от горещината (от изгорелите царевични или слънчогледови стъбла - това беше твърдия отоплителен материал в детството ми по Добруджа), фурната е готова за мятане на хляба!

При месенето и печенето на Хляба, Мама влагаше цялата си Обич и Доброта – за да нахрани голямата си и вечно гладна челяд, защото знае, че само Хляб без Обич не стига!

И в момента, като че ли чувам как голямото дървено корито (нощвите), приготвено специално и използвано изключително само за месене на Хляб, поставено върху три високи стола (двата крайни – един срещу друг), да издава характерния звук на живо, дишащо тесто, послушно в силните и здрави мамини ръце! Скърцаха и столовете под нощвите, под такта на равномерното месене  и обръщане на тестото. Месеше Мама! На газена лампа! Месеше Хляба за децата си, които кротко спяха. И в Хляба  замесваше Надеждата и Мечтите си, за тяхното Бъдеще! 

В голямата стая беше топло! И тихо! И кротко. А навън – тъмно!

При всяко ставане на Мама, за да продължи с месенето и печенето на хляба, се събуждах и аз! Наблюдавах я тихо, за да не разбере, че не спя! Обичах да гледам как сияе красивото лице на Мама, докато месеше и наблюдаваше втасващото тесто. Обичах, и сега обичам, да ми ухае на топло, оживяващо тесто. Отвиваше собствено тъкания месал и нежно  «питаше» с дланта си, топлото, подпухнало тесто «готово ли си вече?» Никога не режеше тестото с нож - Грехота е! Тестото е Живо! Парчетата за отделните тави, Мама оформяше с голямата лъжица, която постоянно топваше в брашното, за да не залепва тестото по нея!  И за да стигне ограниченото количество брашно, разпределено с купони (годините на детството ми бяха трудни и много бедни), в тестото мама слагаше сварени и натрошени  картофи. 

Последно, в пещта, мама мяташе и по една голяма и една малка тава с „топчета” – приличащи на днешните милинки, които по вкус никога няма да са като мамините! Мама разточваше отделените малки топчета тесто на дебели кори. Разрязваше ги на ленти с ширина около 3 пръста, слагаше по цялата им дължина натрошено сирене, смесено с яйца (собствено производство), нарязваше дългите слепени в крайщата ленти, така, че плънката да остане по средата, на малки парченца, нареждаше ги в кръг в тавата, като семената в слънчогледова пита, заливаше ги отгоре с разбити яйца в кисело мляко. И винаги страхотния аромат на прясно печени „топчета” ни събуждаше. И сега го усещам! Този незаменим аромат! И сега чувствам присъствието на Мама! Винаги е до мене!

 Какво ли не правеше милата ни Майка, за да може да ни изхрани и отгледа! Колко ли пъти й е идвало да вие като разярена вълчица от болка? Как ли се е справяла сама (баща ни прекалено рано напусна белия свят)?  Но нито веднъж не я видях да пророни сълзи! Чух я само веднъж да си тананика тихичко! Когато, първо на мене връчиха, Дипломата с най-висок успех, за завършено основно образование. Сигурно е почувствала с майчиното си Сърце,  че Аз ще достигна Мечтата й  в Образованието.

         И аз си мам специална, голяма тава, която никой друг освен мене не пипа (мястото й е в дъното на шкафа в кухнята) и за нищо друго не се ползва, освен за месене на домашна пита! Мама „застана” срещу мене! Винаги го прави! Наблюдаваше ме усмихната! Най-вероятно вижда себе си в мене – нали аз съм нейното Живо копие!

Измих си внимателно ръцете – Хляба трябва да се меси с чисти ръце! И с Добро Сърце! Повторих  Ритуала на Мама!

Питката ухаеше на Хляба от моето детство!