club50plus.bg

Винаги ми се е искало да опиша  любовта и предателството.
Но не сладникавия отенък на чувствата или двойнствения образ на
изневярата, а за онази ръждива и смазваща  човешкото его предателска
любов,която унищожава вярата в доброто.

Толкова силно ме тресе идеята,че чак перото ми се нажежава.

Хората се надпреварват да стават приятели, да си приписват
приятелства, да се набутват до нескромност там, където не им е
мястото, само и само да извоюват временен покой за дните и съвестта
си, един такъв измислен и несигурен покой, в който да избягат от мислите,от делата си, от страховете си, дори от себе си...

Но кой , кой може  да достигне Божията хармония, да облече семплата
дреха на онова вселенско,космическо равноденствие на душата, към
което се стреми от памти века, човека?

И тъй като гроздето е кисело, по-лесно е човек да стане предател,
вместо отшелник, да сътвори съмнения, вместо  храм на добротата?

Търсите повода или развръзката за този неистов мерак?

Ами няма ги.
Предателствата така са обсебили живота ни,
че ако Диоген  огрее само пред своето бъчвено  иглу ,
веднага ще попадне на находка,без да се налага да минава през вековете
с фенера си.

И колкото по-настъпателно прииждат  неканените и нежелани
събития,които ти събличат и последната риза,толкова повече се
развъждат и предателите, впиват се като пиявици в плътта ти ,
късат,оглозгват и вампиросват вярата ти ,че човек за човека може да
бъде и брат...

И в тази богохулна идилия се къпем всинца  -  праведни и грешници,
мъдри и не толкова читави,
пеем псалмите на царството небесно, а той-сребролюбица  Юда ,само с
един жест препъва каруцата, в която сме скътали обич и вяра за из
път,за оня преход между бъдното и ужасното днес.

 А навън е лято,едно потопно, неописуемо юлско лято и  ти си
жив,толкова жив, че болката те свива на гнездо.

Размахваш гнева си, а той расте, после се снижаваш като пометен
бездомник и търсиш Бога ,
а той е високо.., Царят в оставка...

Горещниците точат сърпа си, водите на потопа затриват труда
ти,семейството ти,а ТОЙ,синът Искариотски се настанява в дома ти,
мародерства над имота ти, безчинства над останките от твоето
изстрадано щастие и пие,пие.. от синята ти кръв...

Казват,че скитащите души имат недовършени земни дела,
че злото не идвало само, а само когато го призовеш.
Казват, не прави добро,ако не ти е поискано,защото вселенските закони
знаменуват деянието ти в отрицателна енергия .
Казват,че за всяка болка имало лек,че любовта / макар да  е сляпа / е
Божи дар...

От  многото казваници, същите мъдри сказватели натрупаха милиони, а
техните слушатели- грижи и неволи.

Дори съседът и събратът, библейски нагазват в егоизма на злото,
пришиват към съдбата ти нова кръпка, през която прозира отчаянието и
ти се чувстваш като увиснала риза,веяна към нищото ...
А  лятото е пак горещо.

Вижте простора още е набразден от угарите на спомена, на онзи обринат
спомен залял страната ни, без който не бихме усетили истински  божието
присъствие или отсъствие.

И точно в тази не здрава почва за посев на ценности, когато
равносметката на житейския път
и цената на живота отстъпват  мястото си пред НЕГОВАТА алчност,той
надига ръст и ръси
омраза, спекула и раздор.

Понякога си мисля за Швейцария, за белотата на Алпите, за синьото над
Черното море, за птиците на поета литнали над Фамагуста, но нещо
свещено и родово силно ме дърпа над бащините ливади, над парата,която
се издига от фурната и замирисва на селски хляб.

Когато се събудя от този унес, не искам да е лято.

Искам да е пролет, да засаждам обич и надежда, да вплитам потта и
сълзите си в майчината песен, да бъде светла, морна от усилия  и
сладка утринта, да чувам веселия смях на детето ми,
да държа в дланите си  изгрева и да заспивам в пазвата на залеза с чиста съвест.

  Но ако вашите сетива забележат металния отблясък на НЕГОВИЯ
предателски сърп, дръзнал да разбуни отново красотата и добротата в
пролетния ден, заклевам ви,събудете ме и заедно да заровим
томахавката,защото всички сме родени за обич, а не за печал!