Не си отивай

стихотворение
Normal_500x500june3

Ако някога от мен си отидеш,

то ще бъде само физически

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане.

Ще си с мен във летния дъжд,

със любов

ще ме мокриш до кости,

на жаркото слънце с лъчите

ще палиш ти моето тяло,

със вятър

ще рошиш косите ми,

със сълзи

ще целуваш очите ми.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане…

Ще те вдишвам –

аромат на цветя,

ще те рисувам –

дъгата след дъжд,

ще те бленувам –

безкрайна звездна нощ,

ще те целувам

изпратила душата си,

душата твоя да намери.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО  от вик,

но пак ще остане…

 

Но моля те…

не си отивай…

 


Създадена на 07.08.2014 г.

Коментари

  • 69371e65782683afcd92614bf76b9069?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Славка Лукипудис написа:

    Преди почти 8 години

    КАКВА ТИХА И НЕЖНА ВЪЗДИШКА!
    Но моля те…не си отивай…