club50plus.bg

            От скоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, дето е с големия двор до градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
             Сега обикалям наоколо. Трябва нещо да се яде, а аз не умея да готвя. Усещам миризма на пържена риба и се чудя дали да не си взема от близкото заведение, но само като си помисля, че скоро ме болеше стомахът от една консерва, ми призлява. Е, има и друга храна, но е малко по-далеч. Пилешките хапки в сладко-кисел китайски сос са превъзходни, но предпочитам нещо друго, заради подправките… Намират се крилца, дробчета, кашкавалени панирани кубчета… и какво ли не още – няма да умра, я… Обичам почти всичко! Има време! Все ще измисля нещо, а и не съм толкова гладен още. Трябва и да не прекалявам, че мадамите едва ли ще ме харесат!... Гледам, тук има много и все хубави. Харесах си вчера две. Едната е тъмна с огромни зеленикакви очи и доста съблазнителна, а другата стои някак си властна, недостъпна с тъмен загадъчен поглед на бялото замечтано лице… Първата май ми е навита и няма да имам никакъв проблем с нея, но нещо ме привлича повече втората – нали разправят, че кротките били по-страстни… Знам ли? Нямам голям опит, но може и двете да пробвам!... Сега не ги виждам. Трябва да проуча кога излизат, дали са свободни, че то не се знае – да не взема да си довлека някаква беля с някой едър мъжага… Не че съм страхливец, ама не познавам никого още… То, всеки квартал си има тартор и обичаи...
            Чакайте, чакайте! Ой-ля-ля! Каква мацка само! Красавица и половина! Озърта се плахо и е с готино тяло. И… очите и са сиво-сини! Малееей!… Потекоха ми лигите чак! Ще взема да я поканя на заведение… Дали ще се навие? Засуках мустак, бутнах я леко и казах с най-топлия си глас:
           - Мяууу!
          Тя изскимтя, изсъска нещо и хукна да бяга, а аз – след нея…