Пред Спасовден

(за въглените парещи душата)

2190437

Normal_picture_027

Вчера повикахме мъртвите.

И погребахме родната къща.

Спокойни да бъдат душите им

там, от където само любовта се завръща.

Мама ви на умряло

пред залостена порта, (не видя, че оградата липсва)

а синджира стана клепало.

Някой в юмрук душите ни стисна.

После,  ранена кошута

през двора из шубраците хукна,

да догони последния спомен,

скътан в изронена тухла.

Диво израсли черници

подаваха плод,

сякаш баба беше ги учила

с почерпка да срещат

тук  всеки  неин гост.

 

Мама плаче и наднича по стаите,

грозно шетал там дявола чер-

вратите избил- вилнели са с халите

и живота задраскал в своя тефтер.

А къщата,

прибрала покрива във себе си,

огнище стъкмила,

в самата си среда.

В ъгъла постелките и чергите

все още чакаха  да стоплят сирота.

.

С жар от пладнешкото слънце

и сълзите – кристалчета тамян

прекаждахме най-светлият си спомен

в детска люлка под ореха люлян...

Небето гледаше ни синьо

с топлите очи на баба и на дядо.

Черниците

подаваха ни вместо жито

от своя плод.

Със дланите на баба.

Ж.Д. - Lucky 


Създадена на 01.08.2014 г.

Коментари

  • 69371e65782683afcd92614bf76b9069?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Славка Лукипудис написа:

    Преди почти 8 години

    Тъжно! Тъжно! Тъжно, но прекрасно!
    Топло! Топло! Топло
    и в Душата от вечоке скрито!


  • Picture?type=square

    Живка Добрева написа:

    Преди почти 8 години

    Радвам се, че дуите ми са Ви докоснали, Славе!
    Родната къща пази спомени за нас, дори когато си отидем.
    Благодаря Ви за прочита!