Трудният живот на едно талантливо дете

Продължение
Normal_500x500june3

Последното, четвърто дете на дядо Никола Якимов Николов е Псалтир. Името му е библейско и се мъча да си обясня защо са го кръстили така. Малко хора са запознати с Библията и ми се струва, че попът, който го е кръстил, е пренебрегнал истинския кръстник. В Библията съществува понятието псалтир - сборник с псалмите на еврейския цар Давид. Едно рядко име в България, но го има. Така или иначе баща ми става един от добрите певци в църквата /псалт/ на Черни връх. Разбира се, беше религиозен, но не прекалено.

Заредили се страхотни години. Майка му, баба Милева, умира, когато Псалтир е бил на 8 години. Много от домашните задължения падат върху него. Батко му, Симеон, със своя своенравен характер го тиранизира. Другият негов брат, Яким, умира без да остави поколение /бил е женен, после жена му се омъжва за друг/. 

- Ех, колко беше добър! - ще въздъхва после баща ми.

Баща ми, Псалтир, е имал скрити въможности - чудесен глас. Бил е влюбен в песните на някои певци, които пееха по селските сборове. Купувал си е техните сборници и е изпълнявал песните им. Притежавал и ръчна хармоника, но бил принуден да я продаде, за да "може да си гледа работата". Работеше отлично с дърво - построи двуколка и конска каруца. А после, като видя, че се измъчваме ние с брат ми Никола, построи ни велосипед, най-напред без кормило, а след това и с кормило.  Бързината на втория велосипед беше равна на спринта на седемгодишно момче. При надбягванията участвах аз и брат ми, Никола. Баща ни ни обеща да ни построи истински след като закупи някои части, но ние порастнахме и поехме по своите житейски пътеки и работата отпадна.

Истинска работа той започна след разпределянето на имотите. Баща ми се почувства с развързани ръце. Той беше далеч от опеката на най-големия брат и свободно работеше върху своите проекти. Купи си необходимите инструменти и започна упорита работа.

3-та част Ученик

Завършва началното училище в Черни връх със завиден успех. Постъпва в пети /тагавашен първи/ клас  с голямо закъснение. Т.Т. Кондяков става неговият любим учител. Той е преподавал френски език. /"Това е Гергининото булеро" - ще повтаря често думите на своя учител/.

- Когато дойдох в училище, бяха отишли много напред с уроците, аз ги настигнах.

И, доколкото разбрах, френският език му станал  много приятен. Когато сестра ми, Каменка, постъпи в седми клас, той си закупи учебници, речници и тетрадки. И започна услена подготовка по усвояване на езика. Помагаше и на нас, двамата му сина, и ние постъпихме в класическите отдели на гимназията напълно подготвени. Единственият ми отличен в дипломата за средно образование е по френски език.

Но как се готвеше - винаги, когато имаше свободно време. Даже, когато отиваше на нивата и обратно.  Седнал във волската кола със собственоръчно направени джобни тефтерчета, изричаше думата на френски, друг път от български на френски. Всички материали в учебника превеждаше и се опитваше да ги преказказва. По същия начин се подготвяше и по немски език. Оказа се, че няма непознати думи в учебниците за 3,4.5, 6, 7, 8, и 9-и класове. Това го знам, че е точно така, защото лично аз го проверих по негово настояване. Как стана това. През пролетта на 1946 година с двуколктата с впрегнатите волове отидохме да ги пасем в люцерновата нива. Вземам двата учебника със специалния речник  на последните страници и го изпитван на всички думи. Оказа се, че няма непознати думи за него. Каква е тази физическа и умствена сила за човек, който не тежеше повече от 55 кила. А и другата, земеделската, работа беше изтощителна.

Често с Божин Костовия /френски пленник/  си говореха на френски език.

"Бай Псалтир и с кравите си говори на френски". Това са думи на Цано Пловчовия, който го видял между воловете със собственоръчно направеното тефтерче. То му беше винаги във външния джоб на джамадана / къса шаечна горна дреха/, за да се използва есеки път, когато потрябва.

 


Създадена на 18.08.2014 г.

Коментари

  • E8a5706ec78e2e153fb33cbfca5ca945?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иван Псалтиров написа:

    Преди повече от 7 години

    Майката на баща ми се е казвала Милана, случват се грешки, но добре, че има възможност за поправка.