club50plus.bg

Когато не знаех къде да се дяна
от твойте милувки настръхнала аз
и как да изтрия сълзите на свяна
какво да продумам след този захлас,

ти сключваше сделка със своето его
намери ми слабия тон,
открадна съня ми и  моето кредо
и стана за мен камертон.

Не можех ни крачка без теб да направя
верига ми бе любовта.
Живях разпиляна в мечти до забрава-
да можех да върна това...

На лишните чувства, дъха да подишам
да бъда отново рефрен...
Рани ме, стопли ме,светът да се слиса,
че обич ме сгрява и мен.

Че виж ме сега-набраздена от коле
и с гънка до гънка  в издайна следа... 
Едно демоде сред вятъра волен...
и все по-малко греша,за беда. 

 *  *  *