Живее покрай шипковия храст...

Живее покрай шипковия храст....
Normal_500x500june3

Живее покрай шипковия храст....

Живее покрай шипковия храст-

дете на Слънцето и на Луната.

Едно цветче,усмихнато,в анфас,

прегърнало във своя сън Земята,

ще види разноцветната тълпа,

когато от съня си се събуди

и ще пролее сребърна сълза.

Разплаканите пеперуди

ще го погалят с тъжните крила

под шипковия храст във вечер късна,

когато разноцветната тълпа

сърцето му усмихнато разкъса.

 

       ХХХ

Морето се прегръщаше с небето

след залеза-до розово искрящ.

А тих ветрец целуваше скалите,

наметнат със безмълвния си плащ.

В юлска нощ взаимност обещаха

и легнаха по пясъчни треви-

една небесна,/до без облак/,стряха

в прегръдка с укротените вълни.

За тая нощ последен дъх бих дала!-

Между човеци не видях това-

такава Обич-като катедрала!
Приказка вълшебна без слова!

 

    ХХХ

Небето си облече дреха бяла

и под ръка със вятър бърборив,

на гости на морето слезе бавно

в каляската на съботния бриз.

Морето ги посрещна със овации-

не всеки ден такова тържество

приема тук божествените грации-

направо върху пясък-пиршество.

Не бях поканена.Случайно минах.

Подарък им занесох-моят стих!

Небето се разплака,мило кимна....

А аз дълбоко тоя спомен скрих.


Създадена на 18.08.2014 г.

Коментари

  • Small_sam_3766

    Станчева Дочка написа:

    Преди повече от 9 години

    Благодаря!