Живее покрай шипковия храст-
дете на Слънцето и на Луната.
Едно цветче,усмихнато,в анфас,
прегърнало във своя сън Земята,
ще види разноцветната тълпа,
когато от съня си се събуди
и ще пролее сребърна сълза.
Разплаканите пеперуди
ще го погалят с тъжните крила
под шипковия храст във вечер късна,
когато разноцветната тълпа
сърцето му усмихнато разкъса.
ХХХ
Морето се прегръщаше с небето
след залеза-до розово искрящ.
А тих ветрец целуваше скалите,
наметнат със безмълвния си плащ.
В юлска нощ взаимност обещаха
и легнаха по пясъчни треви-
една небесна,/до без облак/,стряха
в прегръдка с укротените вълни.
За тая нощ последен дъх бих дала!-
Между човеци не видях това-
такава Обич-като катедрала!
Приказка вълшебна без слова!
ХХХ
Небето си облече дреха бяла
и под ръка със вятър бърборив,
на гости на морето слезе бавно
в каляската на съботния бриз.
Морето ги посрещна със овации-
не всеки ден такова тържество
приема тук божествените грации-
направо върху пясък-пиршество.
Не бях поканена.Случайно минах.
Подарък им занесох-моят стих!
Небето се разплака,мило кимна....
А аз дълбоко тоя спомен скрих.
Станчева Дочка написа:
Преди повече от 9 години
Благодаря!