club50plus.bg

Красиво място за незазабравима почивка

         Харесвам предизвикателствата на необозначените маршрути и да усещам дълбока връзка с природата!!! Едно такова място е Еменският каньон и неговия водопад. Каньонът е прорязан от водите на река Негованка. От двете й страни сега се издигат отвесни скални венци, ниши, водопади и пещери. Това място е една чудесна атракция, закътана сред скали и растителност.

         Лято е и сме в оная негова част, когато се леят проливни дъждове. Реката тече, носеща своите води сред тези огромни „стени”, а край нея от ляво и от дясно минават пътечки. Тези пътечки не са много сигурни, затова е по – добре да се избере пътеката обозначена с табелка – „екопътека”, минаваща през борова горичка и следва левия ръб на каньоа.

         Вървим в пълна тишина сред цъфнали билки и цветя и от време на време поглеждаме надолу, където балбука реката. Вода има след вчерашния проливен дъжд. Впечатление ни правят стръмни скали, сякаш са отделени от венеца скали. Под тях се е образувало едно малко вирче. Красиво! Гледаш надолу – сякаш е огромна бездна, доста страшничко е! Но това е екстремно преживяване – искаш го! На няколко места се виждат дървени мостчета към отсрещната страна – като декори към някой филм, защото минаването по тях е строго забранено. И да не е табелата, ти пас няма да минеш, защото се вижда, че са стари и прогнили, а височината е голяма, поне 50 метра. Тези мостчета би трябвало да се подновят, защото показват как трабва да бъде една екопътека – да показва красотата от всякакъв ъгъл. А сега вървим по една горска пътека и при добро желание можем да се спуснем поне до тях. Задоволяваме се само с величествения пейзаж и шума на реката. Пътеката навлиза в сенчеста гора и става стръмна. Тук още е мокро и хлъзгаво. От стъпалата са останали само малки странични колчета, колкото да очертаят пътечката. Много внимаваме да не се изпързаляме. Вече се чува грохота на водопада, вижда се мостче над самата река – изглежда здраво и стабилно. Минаваме през едно мини проходче и по моста, откриваме огромната струя вода, наречена водопад. Късметлии сме – водопадът „ работи на пълни обороти”. А вчера при дъжда може да е бил с повече вода, но кой ще се спусне при него тогава. Водата пада, пени се и продължава своя път, а ние стоим и гледаме – природа! Слънцето е високо и светлината му достига водите на вирчето. Заиграват „зайчета” по водната повърхност и сякаш скачат на изгладената скала в дясно. Къде да гледаш: нагоре ли, където се вижда част от едното мостче и да си мислиш каква ли ще е гледката от там към водопада, надолу ли, където плуват получените балончета или в дясно, където играят отлясъците на светлината върху скалата. Красота, изпълваща ни с радост и наслада! Това е то - девствената природа! Очаровани сме от този оазис сред скалите! Снимаме, снимаме, сякаш искаме всяка капчица вода, паднала от скалата да запечатаме. А небето над нас синее, слънцето сякаш докосва спокойната повърхност на водата и пука всяко балонче, тръгнало нанякъде. Приказно е! Фантазията ми се развихри!

         Както всяка среща има край, има раздяла...разделяме се с тази приказка, за да я разказваме на близки и познати. Тръгваме, разбира се по същия път. При маркировката се спускаме по една стръмна, каменна пътека и стигаме долу до реката. Очаровани сме от формите, които е издълбала реката в камъните. И пак снимки, снимки. Над нас е пещерата. Трябва да се види. Изкачваме се по циментови стъпала и влизаме в пещерата. Тя е една от най – дълбоките пещери в България. Била е използвана, а сега изоставена, по – точно предоставена на прилепите, които си висят по стените. Една голямо котило се чернееше на тавана. Не влизаме много навътре, без екскурзовод толкова. На излизане се спираме пред входа, за да се порадваме на разкрилата се пред нас красива гледка от каньона. Пред нас е десния ръб на каньона. Взираме се да видим гнезда на орли ( бяхме прочели , че ги има), но нищо не видяхме. Само един голям кръгъл отвор, сигурно и доста дълбок. Слизаме долу на пътя при чешмата, освежаваме се и потегляме към селото. Тишина, само жужене на пчели по красивите цветя. Идилия, която ни завладява нацяло. Разпуснали сме за много дни напред. Снимали сме за много години напред. Беше прекрасно отморяване от градския шум. Пожелавам на всички тази горска романтика. Красивото остава незабравимо!!! Красивото трябва да бъде споделено!!!

18 юли 2013г.

с. Емен