Десет мита за възрастта, които не отговорят на истината

Normal_radost_vazrast_flickr

Ако им повярваме обаче, може да стане опасно

Обичайните стереотипи за хората, прехвърлили 50-те, могат да са окажат опасни, ако им повярваме и се поддадем на инерцията. Всеки път, когато баба ми забравеше къде е оставила очилата си, започваше да се тюхка, че оглупява с възрастта. Това ми изглеждаше нелогично, тъй като аз, едва на десет, губех нещата си далеч по-често.
Тя обаче се концентрираше върху наложените ѝ очаквания и не искаше и да чуе възраженията ми. 

„Аз нямам своя биография” – казва индианският шаман Дон Хуан от книгите на известния антрополог Карлос Кастанеда. „Един ден открих, че биографията не ми е необходима и, също като пиенето, се отказах от нея.”
Странно твърдение, нали?

Не е необходимо да сте магьосници, за да забележите как мнението на околните за вас ви влияе. Всяка жена например знае, че привлекателността ѝ е право пропорционална на самоувереността. А когато дори най-близките ни смятат, че сме слаби и беззащитни, постепенно и неусетно нагаждаме поведението си, за да пасне то на техните представи.

В съвременния свят, по холивудски подлудял по идеята за вечната младост и красота, възприемаме остаряването едва ли не като грях.

Циганите наричаме „роми”, индианците – „коренни американци”, лудите – „психично болни”. И както политическата коректност променя речника по отношение на малцинствата, тя изглежда налага ограничение и спрямо мнозинството в света – хората над 50 г.

Правим всичко възможно да преименуваме старостта. „Трета възраст”, „Пенсионна възраст”, „Златните години”. А старостта не е обидна – случва се на всекиго, имал късмета да я доживее. Да не говорим, че самата граница за „стар” е доста относителна. Според Световната здравна организация от 45 до 64 г. е средната възраст, след това започва старостта.

За едно дете на десет, в тази група влиза всеки, прехвърлил трийсетте. Тринайсет годишната ми дъщеря, когато чу, че през зимата навършвам четиридесет, възкликна – „Мамо, не знаех, че си толкова стара”. А за самата мен вече е трудно да възприема като стар някой, който все още не е стигнал поне 80 г.

И когато стана на тези 80, надявам се околните да ми оставя правото на лично достойнство, без ме насилват да се съобразявам с техните стереотипи.
Може би най-разпространената заблуда относно възрастните хора се изразява в пословицата

„Не можеш да научиш старо куче на нови номера”

Нито едно научно изследване не подкрепя тази народна мъдрост. Като се изключат заболявания като Алцхаймер, няма никакви доказателства, че интелигентността намалява с възрастта. Същото се отнася и за творческите способности. Това са персонални характеристики, които не се влияят от годините, а подобно на мускулите – от тренировките. Ако работата или хобито натоварват мозъка ви и изискват нови идеи, нямате никакви причини да очаквате, че в един момент умствените ви способности просто ще се изпарят. Наистина, скоростта на обработка на информацията може леко да се забави. За сметка на това, натрупаният житейски опит и мъдрост могат да ви помогнат да се ориентирате в непознати ситуации по-бързо от двайсет или трийсет годишните.

И ето, пак се връщам на баба си. Тя, подобно на много други възрастни жени, които познавам, непрекъснато говореше как вече ѝ е време да ходи на онзи свят. Не мислете, че беше наистина стара – в детските ми години тя едва бе прехвърлила 65 г. Защото вторият мит е, че

„Няма да си дълголетник, ако родителите ти не са били”

Ако това твърдение беше вярно, ние все още щяхме да живеем средно по 30-40 години, както е било в не чак толкова далечното минало. Наистина, дълголетието донякъде се определя от генетиката, но много други фактори играят далеч по-важна роля. За разлика от предходните поколения, ние ядем по-здравословно и имаме достъп до по-напреднали медицински технологии. 

„Всички възрастни хора искат да са млади”

Мислите ли, че тази англичанка се тревожи заради годините си? Не личи да е така Снимка: Обенсон, Flickr, CCХоливудската истерия по вечната младост, слава богу, не е заразила всички на този свят. За вас не знам, но мен например ме изумяват безкрайните реклами на кремове против бръчки, в които участват 20-годишни момичета. Ще си ги купя всичките и – какво? Ще съм баба с идеално гладка кожа. Разбира се, суетна съм точно колкото всяка друга жена. Но не държа да изглеждам на 20. Нито да бъда.

Слушайки дъщеря си, безкрайно се радвам, че тийнейджърските неволи никога няма да се завърнат. Джонатан Суифт е казал „Никой мъдър човек не би искал да е млад”. Сигурна съм, че много хора като мен се радват на изминалите години, но далеч не биха били във възторг да ги преживеят отново. Все пак, това въобще не дава основание на когото и да било да ми натрапва стереотипа, че

„Възрастните хора не се интересуват от външния си вид”

Наистина, след 50 г. е малка вероятността да подлудеете по диети до такава степен, че да станете анорексик. Това обаче не е защото не ви интересува външния ви вид, а защото с годините човек натрупва повече самоувереност. Ако се съмнявате, спомнете си терзанията на юношите. За разлика от времето, когато бях на 16, малко се вълнувам, ако някой не ме харесва. Това обаче не означава, че няма да отделя съществена част от бюджета си за нови дрехи. Струва ми се, че модните списания обикновено забравят това. Е, те губят.

„Възрастните не се интересуват от секс”

Когато майка ми навърши достолепните, както ми се струваше тогава, 40 години, я попитах дали и на тази възраст хората се влюбват. „Ти се моли да не ти се случи” – отговори тя – „Защото тогава страстта е далеч по-силна и дълбока”.

Да, четиридесет е едно, но с всяко изминало десетилетие сексът става все по-забранено за обсъждане табу. Наистина, ерекцията при по-възрастните мъже може да не е толкова убедителна, а лубрикацията при жените – не чак толкова обилна, но емоционалната връзка, страстта и любовта не зависят от годините. Да не говорим, че на помощ вече идва и виаграта.

Да, но ако си болен? Нееее... това също е мит.

„Всички стари хора са болни”

Веднъж преди около 15 години с моя приятелка решихме да се разходим на Витоша. Задъхвайки се по един, както ми се стори, безкраен наклон, бяхме подминати от пъргаво подтичващ дядо поне на 80 с удивителни сини очи и мускулесто тяло на плувец. „Дали и ние ще сме така на неговите години?” – попита ме тя. Замислих се. „Ами...” – отговорих колебливо, – „Ами виж ни сега”.

Болестта не идва непременно с напредването на годините. Тя идва като следствие от лошите ни навици.

Да де, ама работодателят ми се притеснява, че може да излизам по-често в болнични – ще кажете вие. Значи той е жертва на поредния мит

„Всички стари хора са по-непродуктивни”

Дори тежкият физически труд не е непосилен за много възрастни хора Снимка: Обенсон, Flickr, CCВсъщност, проведени отвъд океана проучвания разкриват, че при възрастните работници се наблюдават по-малко инциденти, и няма данни за по-чести отсъствия. Разбира се, ако се занимавате с тежък физически труд, може да започнете да се задъхвате по-често. Но дори и това не е непременно. Съпругът ми изкопа изба с помощта на прехвърлилият 80 г. дядо Гоце и с изумление сподели, че той върши много повече, отколкото 25-годишния си колега. А ако работата ви е свързана с творчество и интелектуални усилия, нямате причина да се тревожите, че ще ви се наложи да стоите със скръстени ръце, когато годините напреднат. С каквото и да ви се наложи да се справяте тогава. Защото не е вярно, че

„По-възрастните хора не разбират от техника”

Наистина, за поколението на нашите дядовци това може и да е било така. Не си спомням баба ми да е изпитвала сериозно желание да използва компютъра ми. Но пък и за какво ѝ е? Нямаше социални мрежи, децата си бяха у дома. Имиграцията обаче доказа, че „старите кучета” с лекота усвояват нови номера. Вече не е изненадващо да говориш с баба си в скайп, нито дори да откриеш, че тя тайно чете електронната ти поща. Да не говорим за мобилните телефони – те бяха прегърнати с възторг от представителите на всички възрасти. Сегашното остаряващо поколение всъщност е било зад мониторите през значителна част от трудовата си кариера. Защо ли изненадващо тепърва да развие технофобия?
Остаряващо ли? Но кога?

„Хората над 65 са стари”

Да, може би. Ако си на 20. А ако си на десет, и 35-годишните са стари. Обикновено се смята, че третата възраст започва с пенсионирането. То обаче се отлага все по-далеч във времето. Застряването на населението и натискът върху пенсионните фондове разкрива перспективата децата ни да работят и след 70 г. Да не говорим за напредналите медицински технологии – някои оптимисти смятат, че скоро средната продължителност на живота може да надмине век. За хората от миналото 40 г. е било пределна възраст. Днес може би трябва да вдигнем летвата на 90, дори и на 100.

„Всички стари хора са общо взето едни и същи”

Изглежда, от тази заблуда страдат почти всички рекламни и маркетингови специалисти. Моите внучета вероятно ще бъдат лишени от възможността да опитат млякото на баба, но може пък да им сервирам пържолите със синьо сирене на баба.
Защото дори да стана на 100, пак няма да се науча да квася мляко. Нито ще ми се отдаде успешното изпичане на сладки. Всъщност, ако погледнем поколението на „бейби бумърите”, едва ли има възрастова група с по-различни вкусове, личен стил, мечти, нужди, физически и финансови възможности.

Моля, не ме вкарвайте в стереотипи, само защото съм прехвърлила определена възраст.


Създадена на 01.10.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Кико18 написа:

    Преди повече от 6 години

    Размисли, за т.н. старост. Всичко изложено по-горе за старостта по принцип, не за митовете за нея е вярно, до доказване на противното.Прехвърлих пенсионния праг, но продължавам да работя докато мога или ме държат на работното ми място, въпреки мизерното заплащане на което държа да съм винаги във форма. Смятам, че човек винаги сам създава параметрите на своята старост, дали да е духовно млад, или духовно стар. Изключително много отдавам значение на психическата стабилност на всеки индивид/човек/.От нас зависи как и колко ще остаряваме. С начин на живот, храна и течности без отрови и токсини от безскрупулните търговци и най-важното без негативни мисли за всеки ден и всяка нощ, във всички аспекти на ежедневието. девиза на великия Петър Димков - Днес съм по-добре от вчера, благодарение на Бога.