Изгубени в брака

Normal_brak_flickrcc_hd

Как след 20 години едната половинка губи своята идентичност

Всички велики мислители, променили историята, са родени през май. Маркс, Макиавели, Фройд, Стоян!
Това е похвалното слово за мой добър приятел по повод рожденния му ден, изречено от жена му. Не, не на шега, а напълно вярваща в думите си, с блеснал до безумие поглед.

Той стана на 49 години, а съпругата му Румяна вече го е превърнала в бог. Макар и доволно интелигентен, Стоян не от богатите, нито от известните, нито пък блести с външност. Но за сметка на това той е човек, постигнал съвършенството – укротил е опърничавата. И тя сега е просто негов придатък – ехо на думите му.

Защо много често едната от половинките губи своята идентичност, след като са минали 20 години брак? Дали е била предразположена, или по-силният от двамата постепенно взима надмощие, независимо дали е жената или мъжът?

На тези въпроси е трудно да се отговори, но е факт, че през последните години се увеличава процентът на съжителствата без брак, по-значимото обвързване става на възраст след 30 години, и напълно естествено отчитаме бум на късните бебета.
Всичко това се дължи на страха от обвързване, зад който стои нежеланието за пълно себеотдаване на другата половинка и отстояване на независимостта докрай, както в семейството, така и в професионалното поприще.

Коя е по-добрата ситуация е трудно да се каже, но

дългогодишен баланс във връзката се постига трудно и рядко

В тази двойка видимо никой не доминира. Заедно са, но всеки има своето занимание. Дали са щастливи, те си знаят... Снимка: Julie Kertesz Flickr, CCОбикновено се стига или до пълно подчинение, защото така е удобно и за двете страни, или до развод, когато се окаже, че двамата вече са поели в напълно противоположни посоки и никой не иска да отстъпи на другия. В подобна ситуация изпадат хиляди семейства, които са изживели красива младост но постепенно са достигнали до прага на 50-те.

При Стоян и Румяна е точно същото. Веднага след похвалното слово на Румяна огледах компанията около себе си, състояща се основно от стари съученици с които имаме дългогодишно приятелство, и веднага открих другия полюс. Единият е без жена си, защото са пред развод, а другият вече се беше оженил за трети път. Аз бях изключение, но дали и докога?

Между двата основни и определено негативни варианта за развитие на връзката обаче, има една съществена разлика. При

късното неразбирателство

нещата в повечето случаи се разрешават бързо с развода и сравнително безболезнено, защото се предполага че „децата вече са големи", ако можем да използваме това клише. Хората, макар и доближили 50-те, могат да започнат нов живот и нова връзка с нова доза надежда.

Късното подчинение, или изгубването в брака, е ситуация, която остава завинаги и може в определен момент да избухне като атомна бомба. Симптомите за подобно развитие на нещата са налице още в началото на брака. Обикновено едната страна, тази която по-късно ще играе подчинената роля, е безумно щастлива, че се е оженила за своя избраник. И че, въобще се е оженила. Това веднага дава предимство на другия, защото той усеща, че е в силната позиция да се налага на обожествяващата го половинка.

При тази ситуация няма нужда от излишен контрол или натиск. Единствено което е нужно, това е поддържането на „божествения имидж". Останалото оставете на другия.

Макар всичко в един подчнинен брак да изглежда идеално,

хората в него са точно толкова неприятни за околните в приятелския кръг, колкото и двама съпрузи които са в последната фаза пред развод и непрекъснато правят публични скандали. Независимо дали обожествяващият е мъжът или жената, то другите от същия пол в компанията ужасно се дразнят от това негово или нейно поведение.

– Стоян е най-честният човек, когото познавам. Всички останали сме като дребни мошеници пред него, заявява Румяна на всеослушание.
Тя даже не разбира, че това изказване само по себе си е обидно за останалите около масата. Твърдо вярва, че това е така и никога при никакви обстоятелства не подлага на съмнение поведението и постъпките на съпруга си.

Грешка номер две! Тези позиция на подчинената страна лишава връзката от здравословния двустранен контрол, върху който се гради истинското, а не безпрекословното доверие.

Веднъж гласувал безпринципно и безгранично доверие,

подчиненият постепенно започва да се обезличава, като губи собственото си мнение по всеки въпрос. Това крещящо се доказва при всеки спор, в който влиза нашата стара компания. Румяна винаги отстоява позицията на Стоян и я защитава, независимо от методите. Може да си послужи с обида даже, без да се усети. В спора тя всъщност не участва, а само преповтаря думите на съпруга си, без да приема и даже да изслушва, какъвто и да е насрещен аргумент.

Естествено, можете веднага да познаете кой в семейството определя всичко – какво ще се яде, къде ще се ходи през ваканцията, къде ще учи детето, кои ще са приятелите. Гласува на изборите винаги за същата партия, за която гласува и той. Съгласието е пълно и безпрекословно.Надмощието в тази двойка сякаш е очевидно. Или не? Снимка: Julie Kertesz Flickr, CC

Колкото и да му се иска на подчинения да направи или отиде някъде по собствено решение, това никога де се случва. Той или тя преглъщат желанията си и това става толкова по-лесно и бързо, колкото по-напреднал е бракът. Независимо, че желанията на другия може да граничат с цинизма или безумието.

В този ред на мисли ще спомена, че семейството, което съм избрал за главен герой в разказа, две години поред ходи през лятото на почивка в селската къща на Стоян, въпреки че ужасно обичат морето и имат достатъчно средства да си го позволят. Стоян изведнъж се влюби в селото и това не бе подложено на никакво съмнение.

Може би ще кажете, че това са „бели кахъри" но не мога да ви опиша колко дразнят отстрани. Най-лошото е, че не можеш и да ги изкритикуваш, за разлика от вечно каращите се съпрузи, защото на пръв поглед няма нищо ненормално или неморално. Само жените от компанията постепенно започнаха да странят от Румяна, а Стоян се радва на мъжката солидарност.

Друг голям проблем при подобна безропотна връзка, който се появява по-късно, е

склонността на подчинената страна да оправдава всички постъпки на другия,

независимо, че голяма част от тях не са особено коректни. Стоян е държавен служител, а Румяна работи в частния бизнес, но безупречната честност на първия не му пречи да използва вкъщи служебен лаптоп. В същото време, ако някой познат вземе от службата си даже един тефтер на аванта, следва порицание.

– Стоян никога не би си и помислил да направи такова нещо, заявява Румяна с характерния си менторски тон, нетъпрящ възражение.
Така се поддържа ореола на безгрешния, като непрестанно се сравнява с дребните житейски прегрешения на околните.

Подминаването на недостатъците на другия с годините се задълбочава. Постепенно Стоян започна да си ходи извън работа както си иска. Отиваме на гости, Румяна е облечена в елегантен тоалет, а той по анцуг. На нея не ѝ прави впечатление.
– Такъв си е той, – философски казва тя.
По този начин безкритичността към постъпките се прехвърля и към външния вид на другия. Естествено тя не се вслушва в никакви забележки на околните. Даже гол да тръгне, тя ще му намери оправдание.

Това е философията на изгубените в брака

Те постепенно прехвърлят върху другия своите въжделения, несбъднатите си мечти, всичко което са искали да бъдат, но по една или друга причина не са станали. Много често изгубената половинка става роб и на детето си. Даже по правило е така.

Наследникът от своя страна също усеща превъзходството си и съвсем съзнателно го използва. В този случай обаче подчиненият родител губи и уважението на децата си, които се приели робията като даденост. Те харесват повече силния родител и дават на него цялото си внимание.

Постепенно подчиненият в една връзка губи своята същност. Превръща се в удобен и необходим предмет за околните в семейството. Един човек, чиято душа неусетно се е изгубила в брака.


Създадена на 12.05.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Meryl написа:

    Преди повече от 6 години

    Няма лошо когато има водеща пичност в семейството, щом поема и по-голямата отговорност. Важното е съпрузите да се допълват и всеки да има потребност от определени умения на другия. Противодействието на доминирането е когато покажем твърдост в позициите си и се поставим на 1 място . Така печелим собственото си уважение, и това на останалите!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Лиляна Ko написа:

    Преди повече от 6 години

    Това е най-хитрото поведение,което българските жени измислят,за да могат да приспят бдителността на съпрузите си.Мнението е мъжко и той не може да види другите неща,които обикновено се споделят между жени.Между другото още в миналия век възрастните жени съветваха младите да се държат точно по този начин,за да могат да си извоюват свобода за много неща.И това-защото смятат за много елементарни мъжете-щом им трябва само да изглеждат велики...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди около 7 години

    Много ми е приятно да срещам по улиците възрастни семейни двойки под ръка. Много ми е приятно да разглеждам снимки на семейни двойки от едно време, макар и черно-бели.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Даниела написа:

    Преди около 7 години

    Много добър и точен анализ.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    михайлова написа:

    Преди около 8 години

    Андре Мороа "жените така разцъфват след развода...."


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Дева написа:

    Преди повече от 8 години

    Костадинова толкова е лесно да се каже... а толкова трудно да се направи


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    елена чикендова написа:

    Преди повече от 8 години

    Статията е точно отражение на голяма част от състоянието на българските семейства.Обикновено жената е подчинена и изсмукана до край като покрай съпруга същото го правят и децата смятайки положението за даденост.Ако жената се осъзнае навреме и развода идва навреме но и по-късно да го направи пак става...Съпротивата тогава идва от децата защото се нарушава комфорта им.Ако обаче жената издържи на натиска става интересна на околните...даже и на себе си!Каквото и да е положението човек трябва да се уважава сам за да го уважават и другите!!!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    друго мнение написа:

    Преди повече от 8 години

    На мен статията ми звучи като зле прикрита завист. Съжалявам, но ако двамата се чувстват добре в това си състояние, какво значение има приятелят на Стоян или жените на другите приятели. Този Стоян едва ли щеше да е щастлив с някоя дето му къса нервите, както и тя едва ли е мечтала да е все на нож с мъжа си. Обожаваните мъже вършат чудеса. Останалите или се примиряват, или се развеждат.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Валентина Петрова написа:

    Преди повече от 8 години

    Първата стъпка към освобождаване от домашното робство е смяна на местоимението "ние" или "той", "тя" с местоимението "АЗ", с главни букви
    АЗ искам, АЗ мисля така, АЗ съм, АЗ действам , АЗ желая и т.н. Осъзнаване на личността и нейното безценно съществуване сега и тук.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Димитрова написа:

    Преди повече от 8 години

    Това се случва още в първите години на брака - загубването на идентичността и след това нещата просто се задълбочават, единият свиква да е доминиращ, а другият приема за нормално да е в подчинено положение. Съгласна съм с мнението на г-жа Костадинова, която призовава към разумен риск.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    Единият се превръща в *роб* или от много любов, или от безизходица. При първия случай, ако другият е БЛАГОРАЗУМЕН, няма нищо лошо. Проблем има когато някой е принуден да бъде роб било поради болест, било заради деца, било заради хорски приказки, било поради финансова зависимост - все проблеми от ОБЩЕСТВЕН характер.Понеже не съм ЗА робство от такъв тип, колкото и нередно да прозвучи, съветът ми е - разумен риск. Дано сте съгласни с моето мнение.