КАТЕХИЗИС НА УМНАТА ЖЕНА Част ІІ.

БРАЧНИЯ ТЪРГ

036750.0

Normal_22687745_1983472888578149_4901733073737185494_n

Жената блян

КАТЕХИЗИС НА УМНАТА ЖЕНА

Част ІІ.

 

      Та за инстинктите. Формирани са преди много милиони години, дълго време преди човечеството да се формира и осъзнае като такова. Разбираемо е, че за  еволюционни периоди само от хилядолетия те не биха могли да изчезнат. Те не питат, може ли човек да мине без тях, а просто се задействат, когато сметнат за необходимо. Нелогичната и необяснима от разсъдъчни позиции инстинктивна реакция е достатъчно логична и обяснима в първобитната среда. Такова поведение в съвременните условия, обаче, далеч не винаги е адекватно и ние често се учудваме на това, колко жестока и сляпа може да бъда любовта…

      Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това. На нея просто й се иска - и това е. Логичният смисъл тук е ясен - да се привлече вниманието на мъжете. Същевременно голяма част от жените категорично биха открекли това, твърдейки, че се гримират за самите себе си. Но нормалните мъже не се гримират — най-малкото „за себе си“! В техните инстинкти липсва подобна необходимост. А колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е „мазилката й“. Така, че инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.

     Те предизвикат също така усещане за правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения често се възприемат като висша мъдрост. Ето защо в любовта няма „мъдрост“. Налице е единствено усещане за мъдрост. На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно — в съответствие с  генетичната ни програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен парньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо, човек е склонен много често да търси оправдание, за  да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.

      Равноправие не е съществувало никъде и никога. Този, който е недоволен от несправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко. Известно е, че йерархия е налице при всички живи същества, на които е присъщ групов начин на живот. Дори и при низшите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа - високопоставеният индивид, с омега, съответно — нископоставения.

      Рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на общността са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време - той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко правото да вземе каквото си поиска от бета. Основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която всъщност често може да не е подкрепена от особени достойнства и да не се основава на нищо. Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също.

      Голям е броят на мъжете, които са непринудено смели с жените, но са отчайващо страхливи и отстъпчиви в условия, когато от тях се изисква да проявят истинска борбеност. Всъщност демонстрират визуален рангов потенциал, но изразен достатъчно ярко, за да предизвикат задействането на съответните инстинкти в женските индивиди. Превъзходен пример за визуален рангов потенциал е петел с прилепен висок гребен. Всички останали петли започват да го възприемат като високорангов. Но само да му се отлепи гребена и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида.  Ранговият потенциал е сбор на много параметри, един от които е физическата сила. А за високо организираните общества това е най-вече дълбоката увереност в правото си да бъдеш над всички останали, която увереност в основата си е вродена. Възможно е дори, тя да не е подкрепена от някакви действителни достойнства и да не се основава на нищо.

      Най-важния за всички живи организми процес, като създаването на потомство, не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първичен инстикт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високия ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосваниятта е най-елементарния и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията.

       А отнемането на самката от други в повечето случаи е излишно. Тя сама, подчинявайки се на заложения в нея инстинкт, предпочита високоранговия самец. Неслучайно когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата „принц“. Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната с високо самочувствие. За тази му самоувероност, като илюстрация може да послужи и този кратък руски виц:

 

Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:

— Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте толкова бързо жените да си лягат с Вас?

— За какво умение става въпрос? Подхождаш към дамата и казваш:

— Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!

— Но господин поручик! За такава грубост може и да ви шамаросат…

— Може и да ме шамаросат. Да. Но кой знае защо го вкарвам!

 

       А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така - ще го шамаросат. А ако корнетът си поиска в изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финала ще е горе-долу същият, с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т.е. за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това. И ако този мъж е с висок ранг („поручик“), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг („корнет“), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.

      Казват, че жените обичат покорителите. Това е така, но не винаги. Дори притежването на „силни лакти“, т.е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалният, а не от фактическият ранг. И се получава така, че „поручикът“ в действителност е някакъв жалък перчещ се лигльо. Очевидно е, че капризникът или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш в живота на тези мъже да е много нисък, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основния сигнален признак за висок ранг.

       И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор - иска ти се, въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.

    А кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разглеждани като полови партньорки. Съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). А иначе на мъжът не му трябва да си избира любовница - на него са му необходими всички жени наред.

   Обаче женският ранг, имащ огромно значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, че от високоранговите жени на мъжете им се „взема акъла“, но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници, преподаватели, богаташи и т.н., чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възраста.

     Ако при мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високия им ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена - нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са „свалячи“, А дори и да не са „свалячи“, то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, „алфа“, но се държи с „омегите“ все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

Следва...


Създадена на 06.06.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари