club50plus.bg

Л Ю Б О В - A PRIORI *

 

Познавах я от деня на раждането и. От преди повече 50 години. Тогава едва навлизах в пуберитета. Къщичките ни, бяха долепени стена в стена, в тихата тогава, нискоетажна махала, в идеалния център на Варна, на 300 метра от градския часовник и катедралата. Идилично място на детството ми, почти като в песента на Васил Найденов. Родена след тежко раждане, с луксация на двете тазобедрени стави. Малкото същество бе познало какво е инквизиция от най-невръстна възраст. В продължение на близо година, поставена денонощно в апарат за разтежение на изкълчените ставички, с цел корекция на вродения недъг. Наскоро пенсионираната ми майка, безвъзмездно, а понякога срещу скромно възнаграждение обгрижваше тогава момиченцето с големи черни и неестествено за възрастта му умни и изразителни очи, когато родителите и бяха на работа, или извън дома. Проходила с мъка на 6-7 годишна възраст, но в състояние да извърви едва няколко крачки. Носена на ръце, а впоследствие и придвижвана в инвалидната количка, тъй като заболяването и се задълбочи и премина в едно от най-страшните, обричащи я доживотно на приковаване към леглото – мускулна дистрофия. Завърши средно образование с огромните за инвалид неудобства, но с лекотата на вродената си интелигентност. Горката и майка се нае да работи като чистачка в училището и често на гръб я пренасяше до чина и в класната стая на четвъртия етаж. За по високо образование не достигнаха и сили и възможности. Това крехко създание, понесло океан от страдание, не се примири със затвора на собственото си тяло. Прочела гардероби с книги, носени и от библиотеката лично от служителката. Общуваща навремето с хората по телефона до леглото и, а сега с лаптопа по Интернет. Избродирала десетки гоблени, повечето от които е подарила на хора, които са били съпричастни в решаване на многобройните проблеми, обусловени от състоянието и. И все пак с късмета да има любящ брат и вече овдовяла майка, които  полагаха не леките ежедневни грижи за нея. 
Живота и служебното ми поприще ме раздели с тези добри и измъчени хора. Но периодически сме се виждали, или чували. С помощта на Интернет, чрез мейла и Скайп споделяме моментното си състояние. Наскоро получих мейл от нея. Изпращаше ми една от шестващите в мрежата притчи на тема любов, щастие и късмет. Ето я тази, може би за някои сантиментална мантра. Но едно е да получиш това послание от скучаеща и търсеща изява особа, а съвсем друго от СИСИ !

„Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта...Любовта казала: "Богатство, вземи ме със себе си!" , Богатството отговорило: "Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб." Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб." Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми"- отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога, Любов...Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...Внезапно се чул глас: "Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. "Гласът бил на непознат възрастен...Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на брега, напознатият продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: "Кой ми помогна" "Помогна ти Времето." - отговорило Познанието. "Времето ли?" - учудила се. - "Но защо Времето ми е помогнало?" Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!"
- Изпращам ти това писмо с пожелание, всичко написано в него да се сбъдне. С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за ... здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш... да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Аз ти го пращам, защото ти си длъжен да помогнеш то да обиколи света. Това е истината, а знам че не си суеверен. Изпращам ти го за късмет."

Замислих се, разтреперан от вълнение и осъзнах, че страданието е противоположно на щастието и любовта. Но води към тях. То има грижата човек да не се лута вечно по грешни пътища. Страданието се грижи той да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко - верният път.

Преди няколко дни Сиси тихо угасна и се пресели в по-добрия свят...

Покрусен потърсих и намерих, откъс от стихотворение, отразяващо себеотрицанието на това изстрадало, но излъчващо огромна любов човешко същество, което само най-много се нуждаеше от нея.

 

От мрачния затвор на тялото
изстрелва се сама душата,
невидимо е полетялото
пътуване през висината.
Сломила земното привличане,
разбила робството телесно,
подир страдание и отричане
се взира в Царството на любовта.

 

а priori * – изначално

 

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg