club50plus.bg

С обща изложба на 15 април Дунавската задруга на народните художествени занаяти в Русе се присъедини в празничните дни, посветени на Великден. Художествената галерия в града за пореден път подслони майсторите от сдружението в една от залите. Всеки занаятчия представи своето творчество и припомни на съвременниците с уникалните ръчно изработени предмети за богатия и пъстър свят на творците. Сред великолепните творби на майсторите - кованото желязо, фино бродирани покривки и карета, резбовани рамки за огледала, масички, ракли, гъдулки и други предмети, с усмивка посрещаха и куклите с български носии, дело на председателя на Дунавската задруга - Татяна Колева. Куклите са не само интересен акцент, но и привличат вниманието както на възрастните, така и на малките посетители, защото са с автентични модели от фолклора.

През последните седем години Татяна Колева е изработила над 200 кукли. Колекцията, представена преди две години в Русенската художествена галерия, привлече вниманието на ценителите на ръчно изработени предмети с креативното й решение да възстанови дамски тоалети в стил „шантиклер“. Предизвикателството да излезе от рамките на традицията и да покаже стара градска мода получи адмирации от посетителите. Куклите заприличаха на мадони, напомнящи за модерните русенки от края на ХVIII и началото на ХIХ век. За да станат тоалетите точно копие на оригиналната рокля, дарена на Къщата на Калиопа в дунавския град, майсторката потърсила съдействие от уредничката Десислава Тихолова. Всъщност предложението е на музейния експерт, допълва събеседничката ми и разказва, че красивата дреха е изработена през 1906 година в румънската столица Букурещ. Роклята е ушита от черен плат, съчетан с фини дантели и мъниста, собственост на арменска фамилия. Направих трите рокли на куклите, старах се да запазя характерния стил за времето. Трудността е в пресъздаването на модела, има елементи, които трябва да се изработят максимално близко, дори и малкият колан е с мъниста.

Не обичам стилизираните костюми

и затова смело приемам предизвикателствата,

твърди сръчната майсторка от Задругата. И не на последно място, трябва да се уточни, че дървените стойки на куклите са 50-сантиметрови и всеки детайл от дрехите е многократно умален. За да е автентичен костюмът, се изисква максимална точност на изпълнение. Трите кукли безусловно са копие на стари градски дами. Шапките, воалетките, герданите и дантелите… всичко това е сътворено с много любов. Сега ще подготвя още кукли с дрехи от стария градски бит, защото все пак русенки някога са носили точно такива дрехи, твърди събеседничката ми.

Татяна Колева не отрича, че голямата й любов са носиите от всички краища на България.

След 30 години делова кариера

тя се отдава на интересното си хоби.

Танцувала е народни танци и има афинитет към фолклора. Националният костюм според нея е богат и красив. Например високите шапки в носиите, характерни за Западна България, са изработени от дъбови кори, допълнени с дълги бели кърпи. Според майсторката в нашия край ризите са изработени с оранжеви шевици, а костюмите на шопите са различни и богати.

За увлечението си русенката разказва до най-малки подробности, така че всеки би се заинтригувал с каква носия е облечена поредната й кукла. От събеседничката си разбирам, че най-точната информация за костюмите е от изследванията на етнографите и затова полага огромно търпение и старание да предаде автентичния им вид. Куклите са уникални миниатюри за ценителите на българския фолклор.

Разпитвам Татяна има ли любима носия. Очите й грейват и отговаря, че обожава костюмите на невестите в България. Определя ги като невероятни и изрежда любопитни подробности като в Сливенско на младоженките подстригвали бретоните, в Пирин – накитите са големи и метални и забраждането е по различен начин, според социалния статус и т.н. Към края на разговора стигаме до мечтите на Татяна Колева. Тя е оптимист. Казва, че все още има надежда един ден къщата в двора на Задругата да отвори врати и колегите й да имат ателиета. Дано в Русенската община някой се сети за майсторите, които единствени в страната имат запазена база.