Необикновеното в обикновените неща

Normal_flickr_cc

Бързай бавно

„Ние, хората, имаме един странен навик. Да крадем от голямото огнище малки огънчета, да ги скриваме, да бягаме встрани с тях, да им отдаваме всичко и дори да забравяме за светлината и топлината на цялото огнище! И какво става, когато цял живот си се радвал на своето „собствено” огънче, а накрая откриеш, че си се радвал на угаснал въглен!”
                                                     Георги Марков

Къде намираме смисълът на нашето съществуване

Защо вече не виждаме красотата на малките, простите неща в живота; нещата, които са пред очите ни всеки божи ден? Защо все по-рядко забелязваме съвършенството на планината, очарованието на морето, залеза, изгрева...? Защо вече усмивката, плачът, топлият поглед, смехът... са загубили стойност?

Мисля, че е жалко човек да не оценява красотата на природата или топлината на една усмивка... Вярвам, че това е така, защото животът напоследък е доста тежък, хората имат прекалено много проблеми, за да се наслаждават на хубавите неща.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Но какво тогава дава смисъл на съществуването? Какво ги зарежда с енергия, за да продължат борбата? Ако забравим за мъничките неща, тогава все едно не сме живи. Нали именно те могат коренно да променят живота ни, като онова просто камъче, което успяло да обърне колата...

Явно и най-малките, и обикновени, а понякога и не чак до там видими неща имат своето място във Вселената... Понякога усмивката след плача, смехът на някого, също ни карат да се усмихнем; една единствена топла дума – да ни върне надеждата в живота; а друг път, сълзите или прегръдката за сбогом – да ни разплаче... Само една сълзичка, в която има толкова съвършенство, болка или щастие, може да трогне всяко сърце.

Често хората бързат да живеят

– съвременният живот го изисква. Всеки е свободен да избере скоростта на живота си. Да живееш бързо или бавно е избор, който всеки сам трябва да направи.

Най-често е избирана бързината... Тези хора всеки ден прекарват по един и същ начин: сутрин стават, бързайки за работа, хранят се в ресторанти за бързо хранене, а вечер – уморени от това тичане и бързане, нямат време или желание дори да поговорят с любимия човек... Създават се все по-бързи коли, за да може да стигаме за по-кратко време, където желаем. Но за какво ни остава време в едно такова ежедневие? Кога успяваме да обърнем внимание на хората, които обичаме и които ни обичат; на тези малки нещица и жестове, които ни правят щастливи?

landscape-photo.netНие сме родени да се радваме на живота, да се усмихваме, да сме щастливи... но как ще го постигнем, когато не виждаме красотата, топлината, нежността и необикновеното в обикновените неща, съвършенството на човешката душа?

Когато аз съм тъжна, се разхождам и се наслаждавам на тишината и величието на природата – зелени поляни, красива планина, необятно море... Всичко това ми дава спокойствие и сигурност, от които се нуждая. Животът не е само бързане и проблеми, но зависи от собствената ни нагласа...

Всеки е свободен да избере как да живее. Нашето ежедневие ни налага бързината и прибързаността. Но най-важното е да не забравяме мъничките неща, които много често дават смисъла и цвета на нашия живот. Човек трябва да живее умерено – когато трябва, да бърза, а през другото време – да живее спокойно.

„Festina lentis „ или „Бързай бавно"!


Създадена на 07.05.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди повече от 9 години

    Ако през деня времето не стига, вечер всеки човек може да отдели няколко минути и да "превърти лентата" на отминалия ден. Все ще забележи нещо, което да го накара да заспи с надежда....


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Снежанка Костадинова написа:

    Преди повече от 9 години

    ""Когато аз съм тъжна, се разхождам и се наслаждавам на тишината и величието на природата – зелени поляни, красива планина, необятно море... Всичко това ми дава спокойствие и сигурност, от които се нуждая"
    Позволявам си да те цитирам,защото не бих могла да се изразя по-точно.И аз се зареждам по този начинТова,което ме мъчи е,че най-близките ми хора не само,че не ме разбират,но стигат и до други крайности,смятат че съм за психиатър.не мога да ви пиша колко ми е мъчно.