Телевизионни заблуди за възрастни

Normal_tv_judy_baxter_flickrcc

Сериалите вкарват хората над 50 в нереален свят, който подменя проблемите на деня

Тя е интелигентна, с 2 висши образования, но от 2 години е без работа и през по-голямата част от деня е пред телевизора. Това е събирателен образ на хиляди жени, а и мъже, които са прехвърлили 50-те и са в началото на най-стръмното си житейско пътуване, както и на тези, които вече са в пенсионна възраст.

Тази жена вече живее в своя паралелен свят до 18 часа следобяд, когато останалата част от фамилията се прибира. Това е светът на сериалите, които на практика никога не свършват. Единият обявява последен епизод и започва веднага друг, а после трети и т.н. сезон. После всички се повтарят отново сезон след сезон.
Сюжетите си приличат, защото са основно турски или латиноамерикански – и в двата случая напомпани със свръхдоза мелодраматизъм. Фабулата също е сходна, но неизбежните повторения не дразнят тази „домакиня по неволя", а я карат да усеща стабилност, но не в реалния си живот, а в онзи от телевизионния екран.

Това вдига рейтингите на телевизиите и сваля критериите на хиляди хора, вкарвайки ги в един своеобразен капан на нереалния свят, който насажда няколко заблуди за това какъв е всъщност животът извън теб.

Всепроникващата любов

Темата за любовта и омразата, в контекста на вечната сюжетна нишка „добро-зло", е основната линия на обедните сериали. Крайната цел на всеки от тях е да докаже, че всепроникващата и всеопрощаващата любов е правило, а не изключение. Всичко останало в света на сериала е нагласено така, че да обслужва тази поанта.

Оттук започва и тук свършва основното съмнение, което се загнездва в съзнанието на човека пред телевизора – аз не съм обичан достатъчно. Фактът, че никой от близките му не го залива с целувки, признания за любов и непрестанно внимание, телевизиоманът не отдава на възрастта, миналите години и неизбежната рутина, а на някакъв сбъркан семеен и социален модел, на който той се оказва жертва.

Не му прави впечатление, че в градината или в поликлиниката среща десетки, точно като него – познати, които също гледат сериалите и се смятат за жертви в реалния си свят.

Оттук започва и сагата на жената пред телевизора, която неусетно се включва в любимия си сериал. Тя се опитва да се пренесе в нереалния свят и първоначално да се присъедини към другата голяма заблуда –

задружното семейство

Какво възпитание, каква сплотеност... А главата на фамилията е толкова мъдър!„Видя ли Неде, какво възпитание, каква сплотеност и какво уважение има в това семейство. Това е истинският живот, а не като моите вкъщи!" – чух да реди една дълбокоуважавана от мен съседка на друга.

Жената бе абсолютно сигурна, че 9 от 10 фамилии в съседна Турция живеят и се разбират по този идеален начин, а у нас „животът ни е наказал". Последва словесно харакири на целия ѝ съзнателен живот в последните няколко години и признанието, че се чувства сама и неразбрана. За съжаление всичкото това жената отдаде не на реалните фактори, които заобикалят, притискат и карат все повече хора да се опитват да оцеляват поединично, а на мистичното разпадане на собственото си семейство.

Всеки ден от екрана я гледа „мъдрият баща" – глава на фамилията, който взима трудни, но винаги верни решения. До него е майката, която го гледа с леко насълзени очи и му се възхищава. Подкрепата ѝ е безусловна.

Разбира се, при испанските сериали взаимоотношенията по оста мъж-жена са малко по-различни, но резултатът е същият – семейството е задружно или ако не е, то ще се превърне в такова в края на сезона. Нищо, че винаги има един гей, или мъж, който иска да си смени пола. Това е просто допълнителна и освежаваща екзотика.

Тази всепроникваща любов и семейна сплотеност насаждат неусетно и много бързо едно неизбежно умозаключение у почитателя на сериала, а то е, че

те живеят по-добре от нас

Най-бързо до това разсъждение стигат хората, които не са мърдали зад граница, а това са милиони българи, които доскоро не можеха да пътуват. Процентът на тези, които не са ходили в чужбина, сред хората над 50 е доста по-голям, отколото при младите. Именно заради това и този тип сериали не се гледат от тийнейджърите и те не им влияят. Естествено, това е и причината да се пускат по телевизията около обяд.

Усещането, че там някъде живеят много по-добре, всъщност не играе никаква градивна роля. Възрастната жена, която жадно поглъща сериала, няма да направи абсолютно нищо, за да промени собствения си живот към по-добро, а по-скоро ще намери някой, с когото да сподели недоволството си от своето реално съществование.

Това недоволство е още една предпоставка постепенно да се пренесеш в света на сериала. Много от телезрителите с течение на времето започват да се отъждествяват с някой от героите и да го копират. Точно както малкото момченце на улицата се е превъплатило в капитан Хатерас и размахва пластмасовия меч. Това отново подкрепя твърдението, че колкото повече се увеличават годинките след 50, толкова повече ние хората се вдетеняваме.

Може би това е и една от причините с лекота да се приеме и следващата основна заблуда, насаждана от сапунките –

парите нямат значение

Това състояние е нормално за измисления свят на доброто и злото. Обикновено в тези сериали всички са свръхбогати, или току-що са загубили богатството си. Бедните пък с нищо не показват, че парите са проблем. Финансовите решения в този вид „обедни забавления" са най-лесните. Бедният става богат за миг, а парите никога не са били негова самоцел, защото всичко е изместено, както знаем, от всепоглъщащата любов. Била тя между съпруг и съпруга, било между любовник и любовница, или брат и сестра.

Мисълта, че парите нямат значение, кара хората, верни на сериалите, да гледат с ненавист, подозрение и явно неодобрение на всички около тях, за които парите са ежедневна тема и мерило за социално положение.

Де факто, феновете на сапунките, отричайки ролята на парите, постепенно правят първите крачки към асоциализирането си. Защото „техният свят, вече не е моят", ако можем да перифразираме един популярен рефрен от песен на Щурците.

Отчуждението от другите и усещането, че не живее, така както в сериалите, кара техния почитател постепенно да търси в реалния си живот това, което в сериалите е посочено още от първият епизод –

вечния враг

Леонсио, еманацията на лошия, на гадняра, за когото няма нищо свидноЕ, кой не си спомня Леонсио от тази проникновена сапунена класика „Робинята Изаура"? Той е праотецът на всички гадняри, които вилнеят в света на сериалите. За разлика от нормалните филми, при сапунките отрицателният герой никога не е симпатичен – всички негови черти са отрицателни, даже често той е и нарочно грозен и уродлив.

Най-лошото е, че няма нищо по-лесно от това, изпаднал под силното влияние на нереалния свят на филмите, в реалния изведнъж да преокриеш „своя враг". Веднъж намерен, врагът бива преследван съвсем истински, и то без той да подозира, че нарочен за такъв. Това е може би най-отрицателното влияние на сапунените сериали. Често врагът е роднина, съседът отгоре, но понякога може да се окаже и човекът, който е най-близък до теб.

Разбира се, има и хора, които не намират враг и не се концентрират върху враговете в даден сериал. Това най-често са хората, които под влиянието на сапунката вадят всичко най-положително. При тях може дори да се стигне и до положителна промяна в реалния живот, стига тези хора да могат да контролилат емоциите си и да могат да си правят правилни изводи.

Затова в крайна сметка можем да приемем, че сериалите имат двояко действие върху верните си зрители. Затова и няма еднозначен отговор на въпроса дали те

влияят добре или зле на възрастовата депресия

А хиляди хора след 50, особено тези, останали преждевременно без работа, стават бързо жертви на депресията, особено в студените месеци от годината. За много от тях нереалният свят на сапунения сериал може да се окаже успешно лечение на проблема или поне да помогне за справяне със „сивото настроение".

Други, които са склонни да правят непрекъснато паралелно сравнение между своето ежедневие и това в сериалите, често изпадат в още по-дълбока депресия и с още по-голямо настървение търсят „врага".

Може би има и други аспекти, които да характеризират връзката и въздействието между възрастния човек и живота в телевизията. А може би тези аспекти са безкрайни, както явно е безкраен и сериалът „Дързост и красота".


Създадена на 07.06.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Николова написа:

    Преди повече от 8 години

    Добър анализ, турските сериали се гледат от възрастните ,които преоткриват някои позабравени семейни ценности у нас,но какво ще кажете за американските екшъни пълни с престъпления. Те разбира се ,се гледат от младите и са онагледени учебници по престъпност и насилие.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Изаура написа:

    Преди повече от 8 години

    Светослав, вие сте един драскач, който не вниква в тънките чувства на хората


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Леонсио написа:

    Преди повече от 8 години

    Възпитан съм със студийните кина и ме вълнува качеството на всичко, което гледам. По тази причина не гледам сериали и обвинявах любителите им в липса на изграден вкус. Не се бях замислял за социалната причина за успеха на сериалите. Много добър анализ!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    Не се увличам до манячество в сериалите. Гледам по нещо за обща представа. Определено бих гледала турски, испански, или латиносериал пред екшън /чийто и да е той/. Определено предпочитам сапунен сериал пред който и да е сериал на порноиндустрията!!!