club50plus.bg

Да притежаваш картина на Златю Бояджиев - това е несъмнено културно богатство, но богатство е самият досег с неговото изкуство. Наричан най-самобитният български художник на 20 век, най-експресивният и най-упорития. 
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) . Заедно е с Васил Бараков и Давид Перец  като тримата образуват легендарната група Бараците. През 1926 година съдбата го среща с Цанко Лавренов, който вече е познат в художествените среди и с когото завръзва топло приятелство, независимо от разликите в тяхната художественост.
Творчеството на големият Златю Бояджиев е разделено на два периода, чиито вододел е 1952година - годината, в която художникът получава тежък инсулти и цялата му дясна половина е парализирана. Ако първият период е характеризиран с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит, то през втория стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност. Инсултът не отказва творецът от неговата страст и въпреки парализата, Златю Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Картините са наситени с експресивност и сякаш за запечатали мъката и страданието, които изпитва. Изпълнени са с фигури и цветове. Някои сравняват творчеството му от този период с картините на Ван Гог - сходен замах и експресия. Близките на художника разказват за неговата упоритост и силна воля. "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите"  са едни от картините му, създадени след болестта.

Платната на Бояджиев претворяват природата и бита на българина. Рисува сцени от селския живот, от живота на малкия град. Образите са ярки и изпълнени с динамика. Когато застанеш пред картина на Златю Бояджиев сякаш се пренасяш в неговата Вселена, чуваш звуците й, усещаш аромата и долавяш пулса й.

Златю Бояджиев е носител на званията Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Тази година големият творец е почетен с изложби, посветени на годишнината от рождението му, както в София, така и в родния му Пловдив.