club50plus.bg

Гений, чиято музика преминава през границите на време и пространство

Фредерик Шопен – гений, дете-чудо, икона на романтизма, виртуозен пианист, вдъхновяващ и трагичен образ. За краткия си живот оставя ярък отпечатък в музиката, в историята на Полша, Европа и изкуството, оставя щедро наследство от творби и се превръща в образец за виртуозност на композиция и изпълнение. Самият му живот е олицетворение на епохата на Романтизма.

Животът

Около точната рождена дата на Шопен има неяснота – в кръщелното му свидетелство е записана датата 22.02.1810 г, но в семейството рождения му ден се отбелязвал винаги на първи март.

Бащата - Никола (Миколай) Шопен е французин от полски произход, който емигрира в Полша, за да работи и преподава. Там се запознава с изтънчената и музикална Юстина и от брака им в село Желязова Воля, близо до Варшава, се ражда бъдещият гений - Фредерик Франчишек (Франсоа) Шопен. Когато Фредерик е едва на 7 месеца, смейството се премества във Варшава, където момчето  изучава музика, насърчавано от родителите си. След потушаването на ноемврийското въстание през 1830 година, Шопен емигрира в Париж.
Духът и възпитанието в семейството са изключително концентрирани върху полската принадлежност, поради което Шопен така и не научава добре френски език, независимо че това е родният език на баща му, и че самият композитор прекарва близо 20 години от живота си във Франция. "Музиката няма Отечество. Нейно отечество е цялата Вселена." , казва Фредерик Шопен, според когото изкуството не познава граници.

Музиката

Шопен е музикален от малък, дете-чудо, подобно на Моцарт. Свири виртуозно на пиано и композира от седемгодишен. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство и фантазия и естетичната хармония на звука. Написва многобройни произведения за пиано, опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение.
На 11 годишна възраст Шопен свири пред руския цар Александър I по време на неговото посещение във Варшава.
Има многобройни частни учители по пиано, учи музика във Варшавския лицей и Варшавския университет и на 15 годишна възраст е обявен е за "най-добрият пианист във Варшава" Неговите учители са го запомнили с изключителното му остроумие, чувство за хумор и таланта му да имитира другите.
Композициите са му са почти изключително за пиано, в най-чистия дух на романтизма, макар самият той да не обича да бъде обвързан с този стил, изчистени са от всякаква сладникавост и сантименталност.

В Париж Шопен изнася много малко концерти, предпочита камерните изпълнения. В първата половина на 19-ти век френската столица е притегателен културен център за творците, а аристокрацията се къпе в техния блясък. През този период полският виртуоз се сприятелява с Винченцо Белини, Феликс Менделсон Бартолди, Хектор Берлиоз, с Ференц Лист, който дори написва книга за него, както и с много други изтъкнати личности от света на културата и изкуството. 

Любовта

През 1837 г. Фредерик Шопен се запознава и започва връзка със скандалната писателка Жорж Санд (рождено име Амандин Люсил Аврора Дюпен, по-късно баронеса Дюдеван). Десетгодишната любовна история между двамата е легендарна, с всички елементи на роман от епохата. Двамата талантливи творци, неспокойни души, се вдъхновяват и измъчват взаимно. Пътуват заедно, всяко лято прекарват заедно на вилата на Жорж Санд, непрекъснато се карат и сдобряват. Темпераментната писателка междувременно има многобройни ухажори и мимолетни забежки, както с мъже, така и с жени. Жорж твърди, че Шопен е асексуален и любовта им е платонична. Това обаче не влияе на опустошителната сила на отношенията им, които в комбинация с бързо развиващата се туберкулоза пречупват композитора  и го принуждават да прекрати бурната връзка. Тогава предприема и последното си турне в Англия.

Споменът

Здравето на композитора е непрекъснато разклатено и нестабилно , през 1849 г. туберкулозата побеждава и Шопен, едва навършил 39, си отива от света. Още приживе изказва желание погребението му да бъде отслужено в Мадлената в Париж и да звучи Реквиема на Моцарт, което се оказва нелесна за изпълнение задача и предизвиква конфликт. Конфликт, който идва направо от отвъдното. В Реквиема има основни женски партии, а в избраната от композитора катедрала жени не са допускани да пеят. След неколкодневни преговори все пак последното музикално желание на големия творец бива изпълнено.
Тленните останки на Шопен са погребани в парижкото гробище "Пер Ла Шез" редом до множество от великите имена на световното изкуство, но по изричното му предсмъртно желание сърцето му е отнесено във варшавската църква "Светия кръст".

Всеки пианист в света ще каже, че композиторът е недостижим стандарт в композицията, в стила, в романтизма, в погледа към изкуството. Макар че изнася общо едва тридесетина публични концерта, Фредерик Шопен е признат за един от най-гениалните пианисти в цялата история на човечеството. Големият виртуоз на 20 век, Артур Рубинщайн споделя : " Мога да изсвиря 40-минутната ефектна соната от Лист и да не се уморя. Докато и най-краткият етюд от Шопен ме води до напрегнато усилие.". Светът признава таланта и гения на Шопен още приживе, а вече два века сърцето му е в Полша, сърцето му е в музиката.