Треньорката Ирина Димитрова за стойностите и успехите в спорта


277350.0

Normal_belgrad-trite1

В навечерието на Нова година тя получи златно покритие за труда си

 

На състезанието по синхронно плуване Belgrad Open 2010 (27-28 ноември) момичетата й се окичиха с три златни медала - Гергана Тонева за соло, а Джулия Панчева и Мишел Хюбнер за дует.

Това не е първото международно отличие, завоювано от възпитаничките на Димитрова. От клуб "Нова София", в който тя е човекът-оркестър - и треньор, и мениджър, са Ася Анастасова и Богдана Зарева, момичетата, които заеха 18-то място на олимпиадата в Атина (2004). Това е най-високото стъпало, до което е достигала България в този спорт (виж видео).

Ирина Димитрова всеки ден е край басейна в Спортната палата, където под нейните напътствия водни грации изграждат характери. Разговаряме с нея за стил и навици, за труда на спортистите, за загубите и победите, за това, което остава за цял живот.

Какво кара родителите да водят децата си при вас?
Всепризната истина е, че спортът създава първо – здрави хора, и второ – дисциплина.
Най-важното нещо, заради което човек спортува, е здравето. Всеки иска детето му да е хармонично развито. Важно е разбира се и възпитанието – всеизвестно е, че спортът учи на дисциплина.

Как подбирате състезателите си?
В България преди години ги избирахме дете по дете. Взимах тези, които ми харесат физически, отчитах и първия интелектуален контакт. Сега вече това за съжаление не е възможно, няма как да стане. Има спад в желанието на родителите да посветят децата си на спорта.
Аз оставям съобщения в училищата и идват тези, които желаят. Постепенно едни се отказват, други остават - въпреки това, което им се случва.
На първо място е интелектът. Като им видиш очичките как светят, разбираш, че ще вървят напред.

Откъде тогава идва представата, че спортистите са ограничени?
И глупави? Във всяка област има и по-ограничени хора, но общо взето е трудно човек с нисък интелект да пробие в спорта. Не смятам, че човек, минал през спорта е по-глупав. По-скоро нивото на образованост е различно. Но в нашия спорт примерите опровергават тази представа. В синхронното плуване до 90% от момичетата се реализират много високо. Някои учат в Америка, в Европа и впоследствие успяват да се реализират професионално много добре.
Адски обидно е, когато в дебати се изказват: "Откъде-накъде спортисти ще ни управляват!"
Момичетата са много ангажирани. Нямат време да се чудят какво да правят. Знаят, че ако имат 3 часа за учене, трябва максимално да ги оползотворят, затова са организирани и дисциплинирани. Всеки ден те имат минимум 2,5 – 3 часа тренировки.

За колко време се изграждат състезателките, с които печелите медали?
Започват обикновено в първи-втори клас. В нашия спорт това е характерното, че колкото повече растат, толкова по-добри стават. Натрупаният опит се проявява, достигат съвършенство и майсторство. За съжаление, когато започнат следването си, в първи и втори курс, на около 21 години обикновено се отказват. По света, където има възможност да бъдат заплатени като спортисти, това не се случва.

Обобщенията ви от колко годишна работа са?
От 20 години се занимавам с треньорската работа, още от студентка – плуване и синхронно плуване. В този клуб работя вече близо 15 години. За моя радост в последните години много нови деца дойдоха – 20 нови деца имаме при малките.
Надявам се от тази многобройност да излезе качество.

Конкуренцията?
8-10 клуба по синхронно плуване има в България. Но те са само в София и Варна. Ограничението идва от наличието на база – басейните у нас не са много.

С какъв подход въвеждате малките в спорта?
За децата е естествено да играят, не да се трудят. При нас самият спорт е такъв – за тях е интересно да научат тази фигура, която им се показва, с нея усвояват по малко техника и така нещата стават неусетно. В началото всичко е игра.
Подходът е индивидуален. Почти с всяко дете трябва индивидуално да се работи. При всяко личи какво му е нужно – забележка или похвала.


Имате вече много възпитанички, излезли от активна състезателна дейност. Как ги намирате?
Както от всеки спорт, остава им навикът да спортуват. Може да не е синхронно плуване, но намират възможност с друг вид занимание да продължат, това им остава. И да не влизат често в басейна, може да е само фитнес, но не се изоставят. Сега има много възможности да се поддържа тялото.
На момичетата им се запечатва в съзнанието да внимават за външния си вид. Самата аз се чудя как може да се живее без да се спортува. Не мога да си представя живота на човек, който не спортува.

А как стои въпросът с храненето? Строга ли е диетата?
Непрекъснато ги учим какво да ядат, какви храни да избягват. Това също е едно от нещата, които им остават за цял живот.

Белтъчната диета, популярна напоследък? Тя добра ли е от ваша гледна точка?
За мен не е удачен вариант. Всеки трябва да почувства сам от какво се чувства здрав и силен. Но без спорт и движение, само с диета е безполезно да се търси резултат. Движението е живот, самият престой на тялото във водата не може да се сравни с нищо друго.

Извън заниманията с елитните групи - може ли синхронното плуване да доставя полза и радост на повече хора?
В чужбина съм виждала инструктори по водна гимнастика и аеробика да се занимават с много възрастни хора. На тях им харесва, защото не е уморително като плуването. Но да се развие това и у нас масово засега не е реалистично, защото е скъпо удоволствие.
Важно е обаче децата да плуват повече. Имала съм случаи деца, които в първи клас отказват да се занимават, да ми ги доведат впоследствие в трети или четвърти клас с тежки гръбначни проблеми. Лекарите им казали да се занимават активно с плувни спортове. Тогава им казвам: "Късно е".
Вече има деца с хипертония – това как ви звучи? За затлъстяването да не говорим. Учениците днес даже не играят на улицата. Прекарват цялото си време пред компютъра. И се тъпчат с кроасани и разни боклуци.

С какви проблеми се борите най-често?
Финансирането е основният ни проблем. Единствено големите състезания – европейски и световни първенства, се плащат от федерацията по плувни спортове, но там нямат пари за турнири. На практика, както беше и за Белград, родителите платиха.

Какво си пожелавате за Новата година?
Пожелавам си само здраве. Всичко друго се подрежда къде по-добре, къде по-зле. Животът ме е научил на това.


Създадена на 29.12.2010 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    N.V. написа:

    Преди почти 9 години

    Бях на Диана вчера. Много красив спорт, изключително лоша организация на състезанието.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    читателка написа:

    Преди почти 9 години

    Един красив и ефирен спорт, който за съжаление е много слабо популярен у нас.
    Беше ми интересно да прочета интервюто.Наистина спортът изгражда, възпитава, учи, оформя личността.