85 години от рождението на Йордан Радичков

Един от най-големите Човеци в българското
Normal_radichkov

Човешкото и човекът - това е творчеството на Радичков, това е самият Радичков. Той разказва хората, поставяйки ги в обикновени житейски ситуации, за да разкрие необикновената им човешка същност и да ни покаже, че всеки човек носи у себе си доброто, ценното. "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки." - казва писателят и като че ли тази мъдрост съдържа точното определение за същността човешка. 

Вдъхновен от творчеството на Йордан Йовков и близък приятел с Емилиян Станев, той се родее с тях по дълбочината на психологизма, с който извайва образите, придавайки им живост и нормалност. Такъв е той - нормален, обикновен и същевременно неимоверно талантлив, макар винаги да е подхождал с леко пренебрежение към собствената си значимост. Сравняват го с Габриел Гарсия Маркес, на което сравнение той се усмихва скептично, заявявайки, че едва ли тези, които са дръзнали да направят подобен аналог познават добре творчеството на Маркес. 

Но тук не става въпрос за преувеличение, защото не е случайно, че нашият, български Радичков два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Той  е творец, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Погледът му минава над настоящото, съществуващото, даденото и се взира отвъд хоризонта, създавайки алтернативи и давайки отговори на извечни въпроси.Затова и творбите му са вечни.

 Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Започва да публикува свои импресии, разкази и очерци едва навършил двадесет, а през 1959 г. издава и първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората”. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце”(1961), „Обърнато небе”(1962), „Планинско цвете”(1964), „Шарена черга”(1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение”, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей”(1967), „Козята брада”(1967), „Плява и зърно”(1972), „Как така”(1974) и др. През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове”. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието” (новели) и „Ние, врабчетата” (разкази)

По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха” (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар” (1969).
През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой”(1975) и „Прашка”(1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари”(1974), „Лазарица”(1979) и „Опит за летене”(1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха” са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.
През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд”, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег”. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си — излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки”(1990), „Малки жабешки истории”(1994), „Мюре”(1997), „Умиване лицето на Богородица”(1997), ”Автострада”(1999) . „Пупаво време” от началото на новия век е кироничен реверанс към миналото. Това е закодирано в заглавието - някога в диалектния говор „пупа” е значело корем. И така, типично по радичковски, е забъркана мигмата от минало и съвремие. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи”.

Радичков не е конвенционалният творец, той не е обичайният писател, той създава своя литературна норма, свои творчески правила. Героите му говорят на жив език, не се притеснява да слага в устата им думи, които обичайно са наричани нелитературни и некултурни. Той прави образите живи и дейни. Те говорят на нашия език и така достигат и биват чувани от многото.
Йордан Радичков  е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур”(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда”(1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.

"Мамка му и прасе" това е реплика, която  много от нас използват в критични моменти, но малцина знаят кой е нейният автор. Едва ли обаче бихте се учудили като разберете, че не друг, а големият човеколюбец Йордан Радичков е написал тези простички думи, в които, въпреки нецензурното слово, което съдържат, е въплътен типично българският дух, съчетан с типично българския хумор. Толкова кратко, а толкова пълно - ще каже някой.

Такъв е Радичков - наглед простичък, а всъщност изпълнен с мъдрост, знание и човещина. Всичките му произведения носят отпечатъка на българското, на човешкото, на истинското, непосредствено и автентично.


Създадена на 24.10.2014 г.

Коментари

  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди повече от 5 години

    Чудесно !