Анелия Велева - Фат : щастието е заразително

Normal_af

Пише поезия на два езика, превежда български автори във Франция

Анелия Велева е родена в Силистра преди 56 години, завършва Българска филология в Шумен. От 22 години живее в Брест – френски град на Атлантическия океан. Издала е шест стихосбирки на български и на френски език: "Bribes" 1999, "Récifs" 2001, "Люспици" , "Малка любовна книга" – 2004, " Embruns", "Аccomplissement". Работи във френско издателство за модерна поезия. Редактир е на списание "Littérales".Преводач е на романа на Амели Нотомб "Против Каталина", стихове на Калина Ковачева /2008 / и стихове на Кева Апостола, които вече са публикувани и отличени във Франция.

Анелия, вие живеете от 22 години във Франция, занимавате се с литература – пишете и издавате български автори. Благодарение на вас наши поети и писатели стават достояние на френската публика. Благодарение на вас имаме публикувани и наградени български автори във Франция, преведени от нас. Тези дни научихме, че последната наградена е Кева Апостолова. Какво ви кара да го правите?
- Ценя много литературата, преди години бях учителка по литература в Силистра, моят роден край. За мен литературата не е професия, а призвание. Днес се занимавам с издателска и перводаческа дейност. Пиша също. Превеждам, защото също е творчество, особено в областта на поезията. И защото искам да направя българската култура достояние на французите. Те тъй малко знаят за нас.

Какво им е интересно за нас на френските читатели? Обикновено те не ни познават добре (дори географски), но има хора, които се интересуват и знаят доста за нас. Какво е тяхното любопитно към нас?
Анелия Велева-Флат - ЛюспициНе познавам французи, които знаят нещо за нашата литература. Но не претендирам, че мога да направя обобщения от името на френските читатели. Нашето издателство работи с читателска публика, която се интересува изключително от модерна поезия и от българските поети. Тези, които превеждам, са открития за тях. Имам приятели извън литературата, които обичат нашата страна, познават България и я посещават. Имам 2 такива френски приятелски семейства.

Вие вече познавате френските читатели, какво би ги интригувало и привлякло тяхното внимание към нашите творци – писатели, поети?
- Що се отнася до модерната поезия, французите са почти ненадминати в тази област, но аз все пак успях да ги изненадам с автор като Кева Апостолова. В модерната поезия се търси оригиналността на изказа и мисля, че имам какво да предложа на френската взискателност и за в бъдеще. Напоследък вниманието ми е привлечено от Петя Хайнрих – оригинално и стилно перо.
- Вие познавате добре както българската, така и френската съвременна литература. Какво днес най-много го интересува френският читател и какво българският?
- Мисля, че всички читатели като общо понятие по света си приличат. Широката публика обича лесните и развлекателни четива. Това е златно правило и никоя страна не прави изключение. За щастие, има различни категории читатели и всеки жанр и стил си има своята публика. Не мога да се ангажирам и да говоря от името на българските читатели. От 22 г. не живея в България и вече нямам обективен поглед за «нещата» там. Несъмнено е обаче, че културният критерий се формира от социално-историческите условия на един народ. Оттам и различните етнически културни « чувствителности ». Знайно е, че французите са чувствителни на тема екзистенция, а българите – на тема социален живот. Такива са, несъмнено, и интересите им.

Имат ли правилна представа те за нас?
Е, това е много субективен въпрос. Коя представа за българите наричате правилна - моята, вашата или тази на Алеко Константинов?

Какво от френската душевност на вас ви допада най-много и с какво французите, според вас, са различни от нас, българите?
- Тъй наречената френска душевност е обусловена от много фактори и аз не смесвам нещата – двувековната демокрация, която са си извоювали, тя ги е научила на особено внимателно отношение към човека въобще, което ми дойде като балсам на душата след дивия комунизъм, в който се подвизавах 35 години; изкуството им да живеят, културата на бита им идва от изтънчеността на латинците, на които са наследници и в този смисъл тук буквално се научих да живея, като започнах от самото начало и почти от нулата; словоохотливостта им, която понякога е досадна и се превръща в бъбривост, си е чисто тяхна черта, но която не ми е неприятна и която има симпатични нотки, защото е винаги добронамерена; прецизността (на Декарт) и структурата на мисленето (на Ролан Барт) също научих от французите. Мога с чиста съвест да заявя, че тук се преизградих като личност.
По отношение на различията между двата народа ми се иска да цитирам два примера, които са се врязали завинаги в съзнанието ми. Те нямат нищо общо с литературата, но са показателни за обичаите и нравите на българи и французи.

Преди 4 години си бях в България през месец септември. Месецът се оказа необичайно топъл, направо летен за очакванията ми, а аз си бях взела повечето есенни облекла. Е, ще си купя една лятна рокля, казах, тъкмо ще се поразкърша из чаршията на Силистра. По това време имах и магазин за креативна бижутерия и се числях към търговската гилдия. Каква беше изненадата ми, когато въпреки горещината, в магазините имаше само зимно-есенни колекции, продавачките бършеха потните си лица и пухтяха зад щандовете и не им идваше на ума да предложат останалата лятна стока. Клиенти – никакви разбира се. Спокойно се разходих из Силистра-City, направих професионалните си констатации: видях немислими неща – някои от продавачките четяха вестници, други плетяха, трети пиеха кафе на работното си място, всички отегчени до смърт, с неприятни и враждебни лица. Каква беше изненадата ми, когато в един от магазините открих няколко летни рокли. Веднага премерих една, която беше по моя вкус. Ръстът не отговаряше. Попитах дали има по-голям номер. «Имам, каза продавачката, но е прибрана за зимата. Не ми се рови сега.» Дори не се помръдна от стола си. А бях единствената клиентка в магазина. Онемях от обида и изумление. Навсякъде по света, клиентът е цар в търговското пространство, чупят се на 4, за да го обслужат и да му угодят, да задоволят изискванията му, да отговорят на въпросите му, дори когато те не се отнасят директно до дейността на магазина, а в родната ми страна ме третираха като досадница и натрапница, просто защото поисках от продавачката да си свърши работата. Изкарах месеца без лятна рокля, разбира се.

А сега един пример в другата посока. Тук във Франция, в Брест, преди година, когато затварях магазина си, защото не издържах на кризата и понесох много финансови загуби, направих обичайната ликвидация и целият град се стече да купува бижута и модни аксесоари на половина цени при мен. По-голямата част бяха клиентки на магазина и ги познавах, но имаше и непознати лица, разбира се. Още първия ден на намалението една жена се приближи до мен, изказа съжалението си, че чак сега открива магазина ми, момент, в който приключвам с търговската си дейност. Каза ми, че е от Париж и е тук във ваканция при дъщеря си. Купи си голямо количество бижута, премери ги, всичките, и ме увери, че пак ще дойде. Жената беше руса, много любезна, усмихната, елегантна, с хубави сини очи, в които имаше нещо детско въпреки 70-тте й години, та и малко повече. Не се изненадах, когато я видях и на другия ден, и на третия. Направих си извода, че въпреки ниските цени, портмонето й не е за оплакване, защото все купуваше почти индустриални количества бижута. Тя сякаш отгатна мисълта ми и се усмихна : « О, купувам не само за мен. Да има и за подаръци – за приятелки, за дъщеря ми, имам и внучка. И един внук. Тази година завършва гимназия. Има много хубава приятелка. Може да се оженят, нали разбирате, приготвям се.» Все така лъчезарна и добре разположена, жената напусна магазина, махвайки ми с ръка от тротоара. Бях доволна и аз. Тя не само купуваше, тя беше щастлива от покупките си, от предвидливостта си, всичко й доставяше удоволствие.

А щастието, както знаете, е заразително.
На 4-тия ден, когато я видях да отваря вратата на магазина ми, възкликнах: «О, мадам, вие вече мислите и за правнучките си, сигурна съм! » Kрасивите й сини очи не проблеснаха от шегата ми. Тя се приближи до бюрото ми и тихо каза: «Не, знаете ли, снощи внукът ми се обесил. Синът ми го намерил виснал на едно дърво в градината им.» Запелтечих: « Нн-о, н-о, но защо? » «Любовна мъка. Той беше отличен ученик, спортист, но беше много чувствително дете. Приятелката му го напуснала преди два дена.» В главата ми нахлуха въображаеми картини от преживения ужас на семейството. Нали и аз съм майка, баба. Опитах се да съпреживея съкрушението на тази тъй симпатична клиентка, да я успокоя. «Станалото, станало, нищо не можем да направим против смъртта, - отсече тя. - Трябва веднага да замина за Париж, защото погребението е утре. Дошла съм за някакво шалче. Копринено, разбира се. Знаете ли, черното никак не ми отива. Кожата ми е много светла за този цвят и изглеждам като мъртвец. Какво ще ми предложите?» Синьото в очите й беше нечовешки студено и далечно. Преглътнах топката в гърлото си, отърсих краката си от вцепението, което ги беше обхванало и й запредлагах различни шалчета в тъмна гама. Тя ги пробваше кокетно, синьото на очите й пак придоби щастливата си детска възторженост и накрая се спря на сивия цвят. «Подчертава очите ми, нали? Не е зле, какво ще кажете?» «Да, отива ви, мадам », отговорих почти без глас. Тя отново напусна магазина щастлива и ми махна усмихната от тротоара. Махнах й и аз. Но вечерта не можах да заспя. На другата вечер също. Питах се дали това се дължи на факта, че съм българка.
Мисля, че тези две случки са достатъчни, за да илюстрират различията между двата народа.с вниците си Килиян и Ева

В семейството ви има ли и други преводачи, литератори?
Мъжът ми, Патрис Фат, е директор на издателството ни, той също пише поезия в класически стил. Това не му пречи да обича и цени модерната поезия, а той от своя страна ме инициира в класическата. Но определено тя не е моето амплоа. Синът ми преди 4 години издаде роман на френски език – научна фантастика. Той е учен, физик и работи в университета в Кембридж, Англия. Пише и публикува на френски, английски и български език разкази на научно-фантастична тематика. 6-годишният ми внук Килиян има усет към римуваните фрази и понякога сам ги съставя. Дано се развие у него тази дарба. Имам и внучка Ева, но тя е само на 1 годинка.


Създадена на 19.04.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Hi ! написа:

    Преди почти 8 години

    Вълнуващ изказ ,по Ролан Бартовски - структуриран ,по Декарт - прецизен , по А Флат - емоционално украсен :-)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Анелия Велева написа:

    Преди почти 8 години

    Апостол е може би силно казано, Лия, но благодаря ви, че отчитате усилията ми.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Lia написа:

    Преди почти 8 години

    Вие сте един истински съвременен апостол на България! Поздравления за усилията ви да популяризирате български автори в чужбина!