club50plus.bg

Началото

Кога се завърнахте за пръв път в България?
След преврата, аз така му викам, в средата на 90-те, по-точно през 1997г., пролетта. След т.нар.Виденова зима. Вече бях женен, с две деца. Съпругата ми София е от полски произход, а децата ни са кръстени на моите родители – Васил и София. Върнах се сам обаче. Страх ме беше кой и какво ще намеря. От писма знаех, че през 80-те Лили се е омъжила. Чакала, плакала и какво, няма цял живот да ме чака и се омъжила. Успешно. За жалост баща ми беше починал, това го разбрах две години след смъртта му, но майка ми беше жива. Не мога да ви опиша тази среща. Ето и сага, като го разказвам, сълзи напират в очите ми. Бях оставил една млада, пълна и здрава жена, посрещна ме една дребничка, беловласа и слабичка женица, чиито очи бяха станали прозрачни от плач. Но така ме прегърна, с такава сила, че имах чувството, че никога няма да ме пусне, все едно бях отново дете. Беше невероятно. Плакахме заедно, после разглеждахме стари снимки. Говорихме си, много. Бях изпуснал един почти половин живот, а България беше друга страна.

А приятелите?

Бяха се разпръснали и честно да ви кажа, онези, с които се видях, повечето нямаше какво да си кажем. Някак си ме гледаха от дистанция.Имаше такива, които пък си мислеха, че като живея извън страната трябва да раздавам долари наляво и надясно. Аз, не ме разбирайте грешно, обичам да помагам, но има си начини.

Как ви се стори Родината?
Честно казано, очаквах, че ще видя една модерна държава, тръгнала по нов, по-добър път. Видях една съсипана страна, едни пустеещи земи, занемарени градове и нещастни хора. Най-страшното бяха хората и по-скоро тоталната немотия, която се ширеше. Отидохме в родното село на майка ми – там почти не бяха останали живи обитатели, а повечето къщи се рушаха, като скелети на забравата. Беше страшно ви казвам. Уплаших се. Но сега, с всяко идване, виждам по-добри неща и се обнадеждавам, макар темповете да са много слаби. В последно време идвам всяка година. България е уникална, нейната природа е нещо, което не можеш да видиш никъде, а аз доста съм пътувал. Духовността, която притежава българинът, нацията ни, традициите – те са онова нещо, което вярвам, че ще ни съхрани. Защото духовното има огромна сила, огромна мощ. Ние със съпругата ми идваме всяка година и посещаваме Кръстова гора – свято място, което наистина носи изцеление. От две години водим с нас и приятелите ни Бернард и Магда. Тя имаше сериозни здравословни проблеми, но твърди, че Кръстова гора я е изцелила. Нали разбирате, че не говоря някакви измишльотини.Аз съм човек практик, физик, но въпреки това вярвам, че има сили, които човек не може да подчини и те в съюз с нашето собствено съзнание извършват чудото на обновлението и духовното изцерение. Например сега се връщаме от Петрич, от храма на баба Ванга. Тази жена е явление не само в наш си регионален мащаб, тя е световно явление. Така се случи, не случайно се запознах се един господин в Канада, канадец. Като разбра,че съм родом от България, веднага каза – Ванга. Беше чувал за нея и нейния феномен. Българинът е специален, той успява навсякъде, защото в гена му, българския, е заложено да може. Важното е да използва това можене за добро.

А какво стана с Лили, срещнахте ли я някога? (Цветан се засмива леко на въпроса ми, присвивайки очи, като момче)
Знаете ли, дълги години исках да я видя и при всяко идване си казвах, че ще й се обадя, но не смеех. Тя живее в града, в който живее и майка ми. Но тази година съпругата ми, моята любима съпруга, на която съм разказал целия си живот, ми каза, че на всяка цена трябва да я потърся. Защото имаме един живот и трябва да се срещаме с хората, които са имали важно място в него. И аз й се обадих. Видяхме се. Лили  е все така красива. Вярвайте ми – тя е една изключителна жена, съпруга и баба. Красива, умна и като я видях, все едно виждах онова момиче, което бях оставил преди 37 години. И не ми се сърдеше. Вече не. Беше разбрала защо съм го направил и че не съм предал любовта ни. Има едно прекрасно семейство и добър съпруг, с който се оказа, че се познаваме и който я е подкрепял, когато съм изчезнал. Благодарен съм му. Благодарен съм и на Лилия, че е част от живота ми. Знаете ли аз съм един щастлив човек. Майка ми вече не е сред нас, но се радвам, че си отиде от живота с мисълта, че съм добре, с възможността да е сред внуците си и да види един по-ралзличен живот. Важно е да се живее пълноценно, затова аз днес казвам на младите хора – не спирайте да преследвате мечтите си. Граници няма щом са добри. И възраст няма.