Ден за прослава на Софроний Врачански

Човекът направил първият препис на "История славянобългарска",

051510.0

Normal_%d0%a1%d0%be%d1%84%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b9_%d0%92%d1%80%d0%b0%d1%87%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%b9

Софроний Врачански, снимка Уикипедия

Роден е на 11 март през 1739 г, майка му умира, докато той е още малък, а мащехата му се държи лошо с него, което кара младото момче отрано да вземе живота в ръцете си.Стойко Владиславов или, както е записан в аналите на историята - Софроний Врачански пише в своето "Житие и страдания грешного Софрония" така: " Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко." Първо учи при и поп Милко, известен учител, а през 1762 г. става свещеник. През 1765 година Писий минава през Котел итака става срещата между двамата възрожденци. Местните първенци поръчват на Стойко да направи препис на "История славянобългарска", и така се създава първия препис на Историята. Софроний до такава степен е повлиян от идеите на Паисий Хилендарски, че не спира с преписа, а продължава своите книжовнически занимания, търсейки още свидетелства и сведения за величието българско. През 1775 г. отива в Атон, където черпи от извора на светостта, а  през 1781 г. изготвя и втори препис на "История славянобългарска",  запазен от неговите наследници като семейна реликва. Цялата дейност и живот на Софроний са посветени на съхранение на българската книжнина, на опазване на българския дух и на българщината изобщо. Самият той пише :" И приеха ме християните радостно, и ходех по църквите в недели, в празници, и полагах поучение по нашему болгарскому язику." Освен двата преписа на Паисиевата история, Софроний Врачански изготвя и няколко църковно-религиозни [Неделник, снимка Уикимедия] ръкописа, а през 1802 г. съставя във Видин и два обемисти сборника с църковни слова и поучения, преведени от гръцки език. Около 1804 г. Софроний завършва и своята най-добра книжовна творба – "Житие и страдания грешнаго Софрония", в която описва собственото си житие и препятствията през които е трябвало да премине. Описва гоненията от турците и как свои са го предавали. През 1806 г. издава в Римник и известния "Кириакодромион, сиреч Неделник" – първата печатна книга на новобългарски, която и известна и под името "Софроние". Неделник е издаден благодарение на по-заможни родолюбиви българи, които не пестят средства, за да се запази българската духовност.

През последните години от живота си Софроний продължава да превежда нови текстове, като освен това се занимава и с активна политическа дейност. Сформира около себе си кръг от патриоти, които са силно загрижени за съдбата на България,  и започват активни дейности за по-скорошното решаване на българския въпрос. През есента на 1804 г. този кръг изпраща към Петербург влиятелните търговци Иван Замбин и Атанас Николаев, натоварени с мисията да потърсят от Русия помощ  за подобряване положението на българския народ. През 1811 г. сам Софроний Врачански изготвя и една "Молба" до главнокомандващия генерал Кутузов, в която предлагада бъде обособена автономна българска област в рамките на руската империя. В подписания през 1812 г. между Русия и Турция Букурещки мирен договор, обаче българските искания не са взети под внимание. През 1813 година Софроний умира.Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.


Създадена на 11.03.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари