Най-важното е какво остава - един минал разговор с Тодор Колев


126025.0

Normal_petko_i_todor_kolev_malka

Не е лесно да се сбогуваш, да кажеш "Сбогом" на хора, които дори да не си познавал лично, са белязали по един или друг начин живота ти. Били са част от него, докоснали са сърцето ти, обикнал си ги.
Един такъв човек е Тодор Колев и сбогуването с него присяда на гърлото. Но той е от онези личности, които си отиват от Земята, но не си отиват от сърцата. Те продължават да живеят чрез сътвореното от тях и да раздават, да въздействат. Клуб 50+ имаше щастието преди година да разговаря с големия актьор и днес припомня този разговор, в който с малко тъга и известна доза носталгия, Тодор Колев споделя своите виждания за съвременния живот:

Eгоизмът е взел застрашителни размери, сподели любимият на поколения българи актьор.

(Интервюто е взето през 2012 година на премиерата на новата книга на " Нашата Via Dolorosa".)

Българският Чарли Чаплин също е хващал перото – през 1999 издаде "Варненското софиянче от Шумен", автобиографичен разказ с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора". Хумор и тъга са изписани и днес на лицето му. Не е тайна, че от месеци здравето му е разклатено. Той обаче не желае да го възприемат като болен – „Пълен съм с енергия, така искам да ме виждате", каза неотдавна.

Преди да си тръгне от клуб Banana Republic на Столичната библиотека, актьорът склони да разкаже кои са стойностните неща за него днес.

Какво ви привлече тук, защо сте на представянето на книгата на Петко Бочаров?

Ами аз много му харесвам работата, писането. С удоволствие чета неговите неща. И освен всичко друго, много го уважавам.

Споделяте ли неговите оценки – той е доста критичен в разсъжденията си?

Не всички разбира се, но той има право на мнение и то може да е такова, каквото на мен да не ми допада. Нищо лошо няма в това. Даже ми е много приятно и интересно, че има, така да се каже, разминаване в някои пунктове с моите позиции.

За какво бихте влязъл в спор, къде са различията?

Не бих искал да бъда конкретен, защото няма смисъл. Той има своето мнение, аз уважавам неговото право да го отстоява и не бих искал да влизам в полемики. За мен по-важното и по-интересното е това, което той е видял, гледната му точка. В смисъл кое му е направило впечатление и защо точно това. Това е за мен интересното.

Учудва ли ви, че на тази възраст, 93 години, човек може да се вълнува от грешките в миналото и настоящето ни?

Аз затова и толкова го уважавам, защото той продължава да бъде умен и интересен и да пише добре. Петко Бочаров е интересна личност. Малко са такива хора в България, които да носят такъв характер и разбирания. И аз затова го следя какво публикува. Изобщо аз него го възприемам много повече като писател, отколкото като журналист. Тези квалификации мен не ме интересуват. Той за мен е писател.

Вие самият интересувате ли се от злободневните неща в живота ни?

Не виждам голям смисъл в тая работа. Защото в крайна сметка е много по-важно кое остава. А злободневието много рядко прехвърля седмицата даже.

Кое е важно за вас – политическите спорове вълнуват ли ви?

Не, политическите спорове могат наистина да имат дълги последствия за отделната личност и дори понякога човек да е принуден да се съобразява. Но не мисля, че това е важно. За мен много по-съществен е отделният човек. Погледът към него и събитията, които се случват около него. За мен това е много по-важно и интересно.

С какви хора общувате с удоволствие, какви контакти търсите?

С всякакви, стига да са ми интересни наистина.

С какво може да ви привлече един човек, кое е важното?

Ами начинът, по който възприема света. Това е определящо, защото този свят, в който живеем, е много богат, но ако можеш да го виждаш. Ако ти, както се казва, си сляп, колкото и да гледаш... Обичам интересни хора, с интересни разбирания, позиции. Това е, което ме привлича.

Кои са ви днес приятелите, с кого се срещате?

Как да ви кажа, имам доста приятели, но напоследък някак си се стремя все по-малко да се срещам с различни хора, защото ми е трудно да ми бъде интересно. Все по трудно става да ми е интересно. И затова предпочитам така...

Но не сте се затворил в дома си, нали?

Не, не съм се затворил (смее се). Не мисля, че е хубаво това. Дано да не се затварям съвсем.

А имате ли разочарования от приятели?

Разбира се. Вижте, има такова нещо, че хората се променят. Твърде е възможно и аз да се променям в лошия смисъл. Но тъй като хората се променят, мисля, че човек не е длъжен да робува на стари приятелства, просто защото така е било. Да, били сме някога приятели, виждали сме се, споделяли сме, но това не значи, че това трябва да остане за цял живот. Ако те са се променили, ако са променили разбиранията си, чувствителността си, погледа си към другите... Егоизмът е взел застрашителни размери. Такива работи.

Избягвате имената, защо? Много ли са тези, с които вече не сте близки?

Разбира се, много са. И аз все по-осезателно се отдръпвам от доста хора, но не бих искал да ги цитирам. Не за друго, а защото те щом така постъпват, значи в никакъв случай няма да ме разберат. Няма смисъл. Най-много да ги засегна.

Вас много ви обичат студентите. Поддържате ли връзка, събирате ли се с тях?

Събирам се. Моята професия е такава, че често репетираме заедно, играя с хора по-млади от мен.

В момента репетирате ли?

Репетирам, да. Една чудесна пиеса на американския драматург Нийл Саймън, казва се „Слънчеви момчета". За двама възрастни актьори е пиесата и е много смешна, ужасно смешна е и много приятна.

Кои актьори участват?

Иван Несторов участва, аз, Евгени Будинов от Малък градски театър, Илка Зафирова - общо взето това сме. Поставя я Валеннтин Танев.

Кога ще бъде премиерата?

През април трябва да излезе. И приятно е, много е приятно. Това е копродукция с Хасковския театър. В смисъл, че ще пътуваме чрез Хасковския театър, а в София ще играем само в Малък градски театър „Зад канала".

Трудно ли се работи сега в театъра?

Не. Работи се нормално, когато се знае какво се работи и защо. Това е.

Как преминава ежедневието, какво друго правите?

Когато репетирам, особено нови неща, няма време за нищо друго. Най-много да остане време да прочета нещо.

 

Поклон!

 


Създадена на 15.02.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мария чомакова написа:

    Преди повече от 7 години

    Тодор колев!Голямо име в българската литетура и българския театър.Не лесно да се сбогуваш с хора,които са докоснали сърцето ти и си обикнал!