club50plus.bg

Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява.

Всички онези, които се познавали приживе Невена Коканова знаят, че тези думи не са помпозно славословене, а част от житейската философия на актрисата, която тя следва през целия си живот. Живот, овенчан със звезден успех, но изживян скромно, ненатрапчиво и с онзи стил, присъщ на големите хора. Такава беше Невена Коканова - голям човек и голям творец.

Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене. От малка е възпитавана в изтънчени маниери и непримиримост. Невена е красива, фина и талантлива и така още соемнадесетгодишна излиза на сцената на Ямболския театър. Няма специално образование, не е учила актьорско майсторство, но то е в душата й. Тя е от онези хора, които носят таланта в себе си, съчетавайки го с огромна харизма и обаяние. Така и идват големите роли, които са големи не само за актрисата, но и за българското кино изобщо. Тя е Ирина в екранизацията на романа на Димитър Димов "Тютюн", но преди това е Ема в "Години за любов" на  Янко Янков. Тя е Жена от "Инспекторът и нощта", тя е удивигелната Лиза от "Крадецът на праскови", тя е Неда от "Отклонение", тя е  Тинка от "Момчето си отива" тя е...Невена. Удивителна и необикновено обикновена. През последните 15 години от живота си актрисата избира да живее извън лудницата на големия град, в габровското с. Иглика. Местните хора са впечатлени от обикновеността на голямата дама. Тя е сред тях като равна с равна, но дарявайки ги с онази ненатрапчива изтънченост, която едновременно омагьосва, респектира и променя. Това казват и те - Невена ни промени, тя ни помогна да видим света с различни очи. Защото самата Невена Коканова е различна. Силна личност, силен характер и ярка душевност, тя запазва до края на живота си любовта към един мъж, съпругът й Любомир Шарланджиев, с когото  се запознават на снимачната площадка и то когато Невена е едва на 17 години, последна година ученичка в Търговската гимназия. Търси се масовка за музикалната комедия "Две победи", Невена се явява и веднага впечатлява с естественост и излъчване. Когато снима "Години за любов" с нея Шарланджиев споделя на приятеля си Иван Андонов "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!". Срещата им е пророческа и за цял живот. Бракът им е белязан от много щастие и любов, но и от много трудности и кризи, в които Невена неизменно е силната и подкрепящата, тя е опората на съпруга си до края на живота му, който идва твърде рано и за двама им. Любомир Шарланджиев умира през 1979г., но актрисата живее с любовта и предаността към него до края на дните си.

На 12 декември 2013г. Невена Коканова щеше да навърши 75 години, но коварната болест я отне от живота твърде рано, едва навършила 61г. Но и днес, тринадесет години след смъртта й, образът й, ролите й, човешкото й присъствие са ярки и в спомените на хората, които са я познавали отблизо и в сърцата на онези, които е заразявала с обаянието си от екрана.