Патрис Фат: всяка споделеност е обогатяваща

Normal_patris-izd

Кирилицата впечатлява французите

Неотдавна запознахме читателите на „Клуб 50 плюс" с Анелия Велева, която от 22 години живее във Франция. Тя е поетеса и преводач, има издадени стихосбирки на български и на френски език, превежда и издава български автори във Франция. Благодарение на нея и на съпруга й Патрис Фат наши поети и писатели са стигнали до френските читатели. Някои от вече издадените там са наградени с престижни отличия и получават признанието на френцузите чрез всеотдайния труд на двамата съпрузи. Патрис Фат е директор на издателство за модерна поезия Littérales, в град гр. Брест, където живеят. За нашия Великден те си идват в България и това е повод да поговорим с него.

Г-н Фат, как се живее с българка - леко, трудно, интересно, забавно?
Да се живее с българка е като да се живее с чужденка, която носи своя култура и език, ако можем да разграничим едното от другото. В моя случай, аз срещнах Анелия след като тя беше живяла вече 10 години във Франция, говореше френски и го беше учила в България. Тя не беше « абсолютната » чужденка и нямаше проблем с интеграцията във Франция. Това улесни приближаването ни, а като прибавим и общата ни страст към литературата, изкуството и в частност поезията, всички елементи бяха налице, за успеха на нашия съвместен живот. И за да бъда по-конкретен с отговора на въпроса ви, бих казал, че да се живее в хармония с чужденка е въпрос на общи интереси и взаимното им споделяне. Точно нашия случай. Но питам се не е ли това ключа за успеха на взаимния живот въобще?

С какво тя обогати живота ви?
Всяка споделеност е обогатяваща. Аз, разбира се, опознах България чрез Анелия. Дотогава знаех за страната виpatris-an само няколко клишета, както повечето французи – българското кисело мляко, магията на българските гласове и толкова. Открих една чаровна страна при посещението ни през 2003 г. Анелия ми беше гид и не бих и мечтал за по-добър гид от нея самата. Аз съм учил 2 години руски език и ми беше лесно да чета табелите и надписите в страната ви, а и дори отгатвах значението на някои думи. За жалост не ми стига кураж да седна и да науча езика ви. Както всички французи и аз съм скаран с езиците.

Познавате ли вече българската душевност? Какво ви впечатлява?
За да кажа, че познавам българската душевност би трябвало да поживея в България, а не просто да живея с българка, която всъщност представя само себе си. Но познанството ми с доста българи ми позволява да забележа сърдечността на българите, развитото им чувство за хумор и способността им да устояват на « вълненията » на живота.

Вие също сте писател, издател. Какво е творческото ви сътрудничество с Анелия?
Напоследък издателската ми работа погълна изцяло творческата ми и не ми остава време за писане. Сътрудничеството ни с Анелия се базира, разбира се, първо на взаимно уважение, защото имаме различни предпочитания в литературата и изкуството. Жена ми е с модерен вкус, дори авангардистки, а аз съм с по-класически, но, смея да вярвам, не склерозиран вкус! Това ни позволява да нюансираме критериите си, да ги адаптираме към тежненията на другия, без да накърняваме личността му.

Наскоро ще идвате двамата за пореден път в България. Животът у нас е различен от този във Франция. На вас кое у нас ви прави най-силно впечатление?patris-anelДа се твърди, че животът в България е много различен от този във Франция, е преувеличено. По-правилно е да се каже, че различията са само в детайлите. При пристигането на французин в България, най-много впечатлява писането на кирилица и кимането с глава на «не» и «да», жестове напълно противоположни на нашите, но като се изключат икономическите трудности, за които народът няма никаква вина, поведението на хората е, ако не идентично, то много близко до нашето. Дори бих казал, че между българите и французите от Средиземноморието няма разлика.

Какви са мечтите на двама ви с Анелия?
- Като хора на една определена възраст ние с Анелия вече нямаме мечти, но сме пълни с проекти. Най-важният е, разбира се, да продължим да живеем в хармония и любов. Другият, също така значим по важност за нас, е да продължаваме да бдим над «детето ни» - нашето издателство Littérales , което създадохме заедно, което се развива много добре и с което сме много горди.


Създадена на 30.04.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Hi ! написа:

    Преди около 7 години

    "...да се живее в хармония с чужденка е въпрос на общи интереси и взаимното им споделяне. Точно нашия случай. Но питам се не е ли това ключа за успеха на взаимния живот въобще..." :-)