Сбогуваме се с Валери Петров, за да му кажем, че ще е вечно с нас

Големият български творец ни напусна на 94-годишна възраст

019535.0

Normal_valeri

Трудно се казва сбогом! Тежи. Още по-тежко е, когато ни напускат личности, белязали живота и духовността на не един човек, на не едно поколение. Валери Петров беше една от тези личности. Един от големите творци и човеци на България. "Аз съм човек на надеждата" - така определяше сам себе си. Той действително беше човек на надеждата, дарил с надежда хиляди, възпитал у хиляди любовта към духовното, направил достъпна за българина световната класика и разпространил българското по света. Валери Петров беше голям човек и за него няма да говорим в минало време, защото чрез посланията, които ни остави, чрез творбите си, той ще живее вечно в нас, в децата ни, във внуците, в правнуците...в България.

Талантът му и преводаческата му дейност са дали възможност на хиляди българи да обикнат творчеството, както и да опознаят творби на световни гении, като Шекспир, Гьоте, Виктор Юго, Шандор Петьофи, Луи Арагон, Джани Родари.
От 2003 г Валери Пeтров е академик на БАН и е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Има номинация за Нобелова награда за литература. През 2013 г. големият български творец, преводач и общественик бе номиниран за почетното звание Европейски гражданин. 

Поклон!

Споделяме някои от творбите на големия поет

За щастието
И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
– Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?
 

Песен за приятелството

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спеси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

(от „Бяла приказка“)

Сбогуване с морето

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя…
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!


Създадена на 27.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари