152 години от рождението на Алеко Константинов

Щастливецът създаде творби, емблематични за България
Normal_aleko

Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари 1863 г. Има късмета да бъде ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които му преподават на частни начала. След което учи в емблематичните - Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). Още като юноша работи като писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов, след което заминава за Русия, където в град Николаев завършва средно образование. После постъпва в юридическия факултет на  новорусийския университет в Одеса и се дипломира като правист.

Започва да пише в младежките си години и в Русия развива тази си страст. Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало" (1880) и „Защо? " (1881), които той изпраща от гр. Николаев.  В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява тънка чувствителност към социалните пороци на българското общество и държавното управление. Това му отношение ще го направи неособено долюбван от властта и критиката, която не сдържа ще го държи настрана от престижни професии. В ранните си студентски години Алеко Константинов проявява пристрастия към идеолога на парламентаризма и демокрацията - Петко Каравелов и сътрудничи на основаното от него списание „Библиотека 'Свети Климент' ".
Богатия му натюрел е съчетан с обществена непримиримост

След връщането си в България Алеко работи като прокурор, като съдия, като областен прокурор, но поради политическите си пристрастия неведнъж е уволняван. Затова до края на живота си той практикува като адвокат на свободна практика.

Алеко Константинов развива и активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
През 90-те години Константинов пътува до Чикаго на изложение и негови приятели го молят да сподели впечатленията. Така се ражда пътеписът "До Чикаго и назад" Това е първият пътепис, който освен че пресъздава пътуване извън границите на България, в който авторът се позволява да изяви отношението си към българската и чуждата действителност.

"Бай Ганьо" обаче е творбата, която оставя най-голяма диря в българското съзнание. Защото там авторът, с присъщия си лек и хаплив хумор, обрисува язвите на българската действителност и на българската народопсихология. За времето творбата е била революционна, но за наше съжаление и днес тя звучи актуално. В образа на героя му се оглеждат редица образи на редица герои от съвременна България, правейки името Бай Ганьо нарицателно.

Алеко е и отявлен планинар, той е инициатор за създаване на първото туристическо дружество в България и по верме на изкачването на Черни връх през 27 август 1895 полага началото на организирания туризъм у нас.

Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата...Опознай Родината, за да я обикнеш!

- ще възкликва често Щастливецът, опитвайки се да внуши на българина национална гордост и самочувствие, защото той пътува много и вижда колко красива е България, както вижда и язвите на живота в нея.
Алеко подписва творбите си с различни псевдоними, които напасва на тематиката им - Беньо Наков, Башибозук, Евстати Хаджибалкански, Един от клуба на Моралното влияние, Великият, но в литературната история той остава познат като Щастливеца. В " Страст"(безделици с претенции на художественост) той пише :

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май  1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден и откъдето е избран за народен представител, и участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта  двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като и двете страни многократно прибягват до насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кехая Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.

Бащата на Бай Ганьо, авторът на безброй пътеписи и фейлетони, остави светла диря, както в българската литература, така и в цялостното българско свето- и родо-усещане.


Създадена на 13.01.2015 г.

Коментари

Все още няма коментари