club50plus.bg

"Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие." Това са думи на Жорж Сименон, писателят, преди чието име критици и читатели често слагат именно това определение " изключителен", защото творчеството му, освен, че е обемисто, е и много четено и харесвано.  В 80 тома са събрани творбите на Сименон, а голяма част от произведенията му служат за основа на кинопродукции. Постигнал несъмнен успех и истинска популярност, Сименон обаче философски споделя своето мнение за професията "писател":
"Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен."
Това се дължи вероятно на факта, че превръщайки писането в една доста добре продаваща се професия, в един момент той започва да губи удоволствието от творенето. Издателите изискват от него повече, отколкото вдъхновението му позволява. Има моменти, в които Мегре омръзва до болка на писателя и той пише романи, които нямат нищо общо с криминалния жанр, само и само да избяга от еднообразието, което му налагат.
"Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за друг." - иронично заключава писателят, но това заключение в неговия далеч не отговаря на истината. Защото романите му са четени от милиони хора по света. Това естествено му носи не само слава, но и завидна материална осигуреност. Сименон живее охолно и почти непрекъснато пътува. Освен пътешествията, другата му лична слабост са жените. Макар силно да обича съпругата си Тижи, която е и първата му голяма любов, той не може да устои на женската красота. Това е и причината за развода му след две десетилетен брак. И вторият му брак не е особено успешен. За голямата любов на живота си обачe белгиецът обявява спътницата си в последните години - Тереза. Тереза е негов другар и любима, която го разбира и прощава всичките му странности и волности.
"Никога не съм се интересувал от себе си - продиктувал веднъж Сименон, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм "познавал" (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз?"

Това е въпрос, на който отговорът е категоричен - един успешен творец, реализирал себе си и един човек, който до края на живота търсил себе си.

Писателят има аналитичен и критичен поглед върху живота, той е убеден, ча децата, още от ранна възраст, притежават качествата и слабостите на възрастните, затова, наблюдавайки най-малките членове на обществото, човек научава много за възрастните. Той наблюдава децата, наблюдава възрастните, наблюдава живота в пълното му многообразие и чете много. Споделя, че чете, както углавния кодекс, така и Библията, за която смята, че е най-жестоката книга писана някога.

В последните години от живота си Жорж Сименон става прекалено параноичен и до такава степен се страхува от атомна война, че превръща подземието на дома си в Епаланж в противобомбено убежище, като го обзавежда с всичко необходимо, дори с операционна маса.  В края на живота си големият творец взима и друго важно решение - спира да пише, но...не спира да твори. Започва да диктува своите книги. Това се дължи и на мозъчния тумор, който расте у него и, който в крайна сметка става причина за неговата смърт през 1989 година, на 4 септември в швейцарския град Лозана.

За да се спаси от огромните данъци, които му налага америаканското правителство, след 1955 година и до края на дните си писателят избира да живее в Швейцария.
Някои сравняват Жорж Сименон с Балзак, писателят обаче скромно заявява
"С автора на "Човешка комедия" нямам нито една обща точка, освен може би плодовитостта."

Още докато е жив писателят, в холандския град Делфзийл, където Сименон написва първия си роман с главен герой инспектор Мегре, е издигнат паметник на криминалния инспектор, което е своеобразен жест на почит към белгийския творец. Сименон присъства на откриването на паметника като почетен гост, заедно с издатели и актьори, превъплътили се в образа на инспектора.