club50plus.bg

Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. Детството му е тежко и нерадостно, защото бащата често вдига ръка срещу своите деца. Това прави малкия Антон затворен и вглъбен в себе си.  Често се усамотява, отдаден на размисли.

В ранно детство той учи в гръцко училище, където заставят възпитаниците си да наизустяват уроците, което никак не се нрави на творческата натура на малкото момче. По-късно постъпва в местната Мъжката класическа гимназия, която по това време е най-старото учебно заведение в южна Русия, но дава солидно образование и възпитание, като се явява своеобразен трамплин към всички университети в страната.  Въпреки че гимназията е мястото, в което се формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра, той не се чувства добре и там. Подтискат го фалша и лицемерието в общуването. 
"Човек е това, в което вярва"

След завършването на гимназия, през 1879 г. Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. По време на цялото следване младежът сътрудничи на редица печатни издания, подписвайки се най-често като Антоша Чехонте. най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник "Осколки", където води рубриката "Отломки от московския живот". През 1883 година вече е с  лекарско звание и започва медицинска практика, но продължава да твори и през 1884 г. излиза първата му книга с разкази - "Приказките на Мелпомена". В творбите си той въплатява совите наблюдения върху смета и хората, своите размисли и изводи. Добър психолог, той вижда у човека непревъзмогнатия стремеж към суета и философски се опитва да обясни това стремление. Чехов вярва, че човек не трябва да се съсредоточава единствено в настоящето, а да живее по начин, който ще остави следа в бъдещето.

"Правдата и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята."

През 1892 г. купува имението Мелихово, където работи като местен лекар и успоредно с това пише едни от най-популярните сиродната къща на Чеховпроизведения. В Мелихово се раждат  пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо",  "Три сестри" и "Вишнева градина". Там написва общо 42 творби, всяка една от които изпълнена с неговата мъдрост. Антон Чехов често разказва за любовта, която според него не може да бъде вечна. Не чувството е вечно, а разбирателството между двамата и взаимното търпение. Но въпреки известния си скептицизъм той застъпва тезата, че семеен живот без любов е немислимо мъчение, защото най-голямото щастие е да обичаш и да бъдеш обичан.

Днес в Мелихово се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. През 1901 година се жени за актрисата Олга Книпер, за която твърди, че е неговата голяма любов и духовна половинка. Година по-рано, през  1900 г. Чехов е удостоен със званието почетен академик, но през 1902 година заедно с В. Г. Короленко се отказва почетната титла в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на Максим Горки.

"Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът"

Изследователите на Чехов твърдят, че от ранна детска болест той е носел у себе си коварната болест - туберколоза. Но писателят се обръща към лекар едва, когато е 37-годишен. Затова болестта бързо прогресира и през лятото на 1904 година състоянието му рязко се влошава, което го принуждава да замине на лечение в Германия. Уви, лечението е неуспешно и през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година, Антон Павлович Чехов издъхва.
 „Я умираю" - това са последните му думи, отправени към съпругата му, след което, по нейните думи, изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и напуска живота. След него остава богатото му творчество, което продължава да възхищава поколения наред.

"Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде... Животът... е кратък и трябва да го живеем по-добре."