club50plus.bg

" Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките." - това казва един от най-сладкодумните и умели разказвачи на всички времена Ханс Кристиян андерсен. На 2 април 1805 в град Оденсе в семейството на обущар и перачка, които тънат в бедност, се ражда бъдещия писател. Детството на малкия Ханс не е леко, баща му умира твърде рано и малкото момче прекарва голяма част от времето си в приют за възрастни хора, където слуша увлекателни истории и легенди. Така самият той започва да фантазира истории. На тях отделя повече време, отколкото на уроците. Мечтае да стане актьор, писател или певец. имал нежен глас, заради който често бил обект на подигравки. Чувствал се различен от другите - артистичен и мечтателен. Майка му също виждала в сина си странник и затова го изпратила да учи  занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.Надявала се по този начин да сложи край на неговите увлечения. В цигарената фабрика работниците често го взимали за момиче, особено когато чували лиричния му глас. Малкият Ханс се срамувал и едновременно страхувал от подигравките на околните - възрастни и деца.Може би от тук водят началото си и многото фобии, от които страда писателят. Имал непреодолим страх от тъмното и изпадал в депресия, когато го критикували. Имал за хоби да събира положителни отзиви, излезли в пресата. Критиката го карала да плаче, дори когато бил вече възрастен.Имал страх от кучета, от непознати хора и от разхищение на пари. Момчето страдало и от дислексия.

Освен хобии имал Ханс и много мечти, една от мечтите му била да играе в Кралския театър в Копенхаген. С участието си в местни пиеси момчето събрало необходимите средства и 14-годишен заминал за Копенхаген. По това време бил напълно убеден, че негов истински баща е крал Кристиан 8. Това му убеждение се затвърдило около двадесет години по-късно, когато внезапно получил щедра стипендия от кралския двор. 

Четиринадесетгодишният Ханс заминал за Копенхаген, без да се страхува от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

В края на 20-те години на 19 век Андерсен започва да пише историите, които се раждат във въображението му и не след дълго те добиват популярност. 

Първият истински успешен роман на Андерсен е  "Импровизатор" и излиза от печат през 1835 година.По това време излизат и три негови сборника  "Приказки, разказани за деца" ("Eventyr, fortalte for børn"). Сред тях са "Принцесата и граховото зърно", "Русалка", "Новите дрехи на царя", "Огнивото", "Цветята на малката Ида" и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма.В основата на посланието му е добротата и несправедливостта на света. Той създава един нов жанр, в който смесва приказка и повествование. Този нов жанр не намира разбиране от критиката в началото, защото приказките му изглеждат прекалено леки за възрастни читатели и не дотам поучителни за деца. Въпреки това популярността им сред хората расте главоломно. Той създава един свят, в който попаднеш ли веднъж, не ти се иска да излезеш. 

Раждат се приказките  "Най-хубавата роза на света", "Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) . 168 са общо публикуваните приказки на Ханс Кристиян Андерсен, като голяма част от тях имат за основа народни предания, мотиви от испанския и италианския фолклор. Но най-популярните му приказки са плод изцяло на неговото въображение и талант - "Палечка", "Оле затвори очички", "Храбрият оловен войник" и много други.

Ханс Кристиян Андерсен разказва приказки за деца, но така и няма собствени. Изричното му желание е на погребението му, в последния път да бъде изпратен от деца.  Разказвачът умира на 4 август 1875 г.