До Одрин

Едно пътуване

086755.0

Normal_valanta

авторката преди да се качи на ферибота

Началото - Истанбул тук.

На сутринта закусихме, сервираше ни една усмихната българка, която ни сподели, че е научила турския език на 42 години, а също и немския."Безработицата какво ли не прави" бяха думите ѝ.

За Одрин тръгнах спокойна, понеже 2 пъти съм била там, знам какво ще посетим, пък и знам езика. Посетихме Селимие джамия, църквата "Свети Константин и Елена" и си пазарувахме в Универсалния магазин "Кипа", в центъра на Одрин в закрития пазар и на борсата. Аз купих на внуците два анцуга от "Кипата", маслини и прах за пране от борсата и локуми, баклава, сушени кайсии и бадеми от центъра. Този път опитах и прословутия тава джигер /пържен черен дроб/. Посетихме Селимие джамия. Тя е изградена по поръчка на Селим II, син на Сюлейман Великолепни.  Архитекторът Мимар Синан, изградил и Синята /Сюлеймание/ джамия в Истамбул,  получил вдъхновение за джамията  от майчините си сплетени коси.  Плетеници има по прозорците. Първоначално джамията е имама 1000 прозореца, но след това единият бил зазидан, понеже се смятало, че 999 е магическо число. Тя е построена във византийски стил по подобие на "Света София" и е от типа султански джамии. Построена е именно в Одрин, понеже в Истанбул вече имало други големи джамии, а и Света София". А според легендата Селим II сънувал, че пророкът Мухамед му нарежда да я построи в Одрин с плячката от победата над Кипър през 1571 г.

Доволни и преизпълнени с вълнуващи преживявания, тръгнахме обратно за България. До мен в автобуса пътуваше Зорка, възрастна жена, която беше със сина и дъщеря си. Излязохме познати, понеже е от съседно село до това на баща ми в Михайловградски окръг. Обменихме си телефоните за случай, че пак се решим да пътуваме за някъде.

В Пловдив пристигнахме по тъмно. Всеки си беше уговорил някого да го посрещне, понеже багажите бяха натежали от покупките. Мен ме взе синът със снахата и внуците.

Така завърши тази вълнуваща екскурзия до най-големия град в Европа!

Послепис: Преди да тръгна за Истанбул прочетох книга за Есма Султан, която получих като награда от вестник "Всичко за  семейството". Тя била сестра на султана, имала си харем. Разболяла се от болест, станала нимфоманка. Поръчала си всяка вечер мъж православен за плътски удоволствия, а на сутринта заповядвала да го удушат и хвърлят в Босфора. За целта си имала екзекутор, единствения измислен герой в романа. Той бил тотурчен сърбин. Впоследствие става ясно, че сестра му е в харема на Есма султан. Тя ражда бъдещия султан и става валиде. Екзекуторът Иван Постивич, или Кадир е бил еничар. Бидейки удушвач на невинни души, става и изповедник на злодеянията на Есма Султан. Между тях прехвърчат и любовни искри.


Създадена на 15.05.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари