club50plus.bg

Първа част

Пристигнахме. Утре ни чакаше още по-интересен ден. Поне така ни обещаха .домакините. Събота е. ”Ще видим”- си казахме уморени и легнахме...За да станем бодри и готови за предизвикателството наречено Фрайбург в събота. Редно беше първо да преминем покрай университета, в който успешно се дипломира нашият син.

Действително широко отворено към кандидати от целия свят е  това авторитетно учебно заведение. Неслучайно до другите езици на паното на ректората, се четеше и нашето „добре дошли”. Поемайки за търговския център, ние преминахме и покрай градския театър, който очакваше  своя 100 годишен юбилей.За годишнината може би беше толкова цветно наоколо. С приятния мирис на цветя  неусетно се гмурнахме в търговската улица. Да, тя в тия часове се беше  превърнала в море от хора. Градоначалникът сякаш е отворил двете порти на града и всички от околността заприиждаха в него. Съботният Фрайбург ни разтваряше своята празнична красота и разнообразие. Трамваят напомняше със звъна си, че да се стои на релсите е опасно. Но и неговото звънене и шумът на човешкия поток не можеха да заглушат песните и мелодиите на различните музикални състави, заели позиции на улицата. На места самоуки таланти показваха своята нехарактерна музика. Пред друга голяма витрина група джазмени редяха къдрави си сола. През два магазина руска трупа ни водеше из необятната степ с песните си. На отсрещния тротоар отбран цигански  разнолик хор забавляваше събралите се около тях. С такъв съпровод и ние  по улицата вървяхме и в магазините влизахме.

  Красив  ден. Тържествен и празничен. Настроението ни се повишаваше уверено  нагоре. Нищо не беше в състояние да ни го развали. Нито нормалната и културна блъсканица на хората, нито цените на етикетите в магазините, нито силното обедно слънце. С това настроение домакините ни заведоха до един от парковете на града. В единия му край се бе разположила изложба на японската флора. С апаратите се снимахме пред  интересни растения, храсти и дървета.Тези наши разходки из японската зеленина успешно бяха озвучавани от музикантите на близката сцена.Тук мога да ви разказвам за езерото,за красивите лебеди вътре в него, за тихите алеи за разходка в този голям парк, за прецизно отработваното лозе непосредствено до езерото.

Този близо 3-часов отдих в зеления оазис ни беше така необходим. Редно бе да поседнем на по немска бира.

Къде, къде, се чудехме ние?И ето - пред нас се появи традиционна  немска бирария. И  отново музика в съботния ден- Битълс, Гершуин и други..Слушахме мелодиите с удоволствие и пиехме бирата си с наслада.Тук именно направихме разбор на днешния ден откъм впечатленията от видяното. На масата планувахме и протичането на утрешния последен ден в този интересен и древен немски град.Решихме той да е по-свободен и волен за всеки от нас .Редно беше спокойно между местните жители да усетим дори малко от духа на този град.И наистина това се получи на другия ден. Без определено време и сборни пунктове, ние бавно  се разхождахме из улиците на Фрайбург. За наш късмет попаднахме в прекрасен квартал. Фасадите на къщите от хубави по хубави. Улиците зелено тихи и смълчани. Къщите и те ревностно криеха своите собственици-хората на Фрайбург. Неделя е. Ден за отмора, спокойствие и възстановяване на силите за предстоящата седмица. Наближавайки отново сърцето на този град ние усетихме голямата му разлика в емоционално  отношение между съботата и неделята. Улиците приятно  тихи. Входовете на магазините -затворени с притихналите витрини.Трамваят и той ще премине по-нарядко с заглушен звънец. Ето ти и приятна изненада. Булка, истинска накипрена германска булка вървеше точно срещу нас, с усмихнатите си приятелки. Изпълваха тържествено общия  тротоар, по който вървяхме те и ние.”За хубаво беше тази среща”- си казахме гледайки към нашите момчета, хубави и интелигентни българи. Махнахме за поздрав на  възторжената петорка точно под тия огромни две брачни халки , символ на живота, любовта и разбирателството между двама души. Следваше  волна програма из градския център, включваща посещение на отворени музеи и галерии,  неопределените почивки на интересни места и отклонения за отсядане по кафенета и капанчета. Неусетно  залеза на слънцето тук  напомни за себе си. Градът започна бавно да опустява. Разредените акорди на трамвая се чуваха все по ясно и отчетливо в тихите вечерни часове.

Гордото чело на катедралата чезнеше в пълзящата  тъмнина.Прибирайки се към квартирата,  ние изведнаж отново се озовахме при  уличните мозайки. Наоколо беше пусто и тихо.Удобен момент да застанем върху тези сърца с огромната си любов към този град Фрайбург.

Казахме си, че тази любов ще остане завинаги в нас.Както и трайните впечатления от тези три прекрасни дни  в този град.Утре ние ще си тръгнем от тук, но водата в уличните канали ще продължава да тече и да шумоли във вечерната тишина с напевния си разказ за това какви туристи е срещала.

Лека нощ, скъпи Фрайбург.Лека нощ,у лички, площади и къщи. Лека нощ, хубави хора от този град. Благодарим Ви, за тези незабравими 3 дни в града ви. Вие бяхте тихи и спокойни, оживени и музикално звучащи. Вие бяхте зелени и красиви, цветни и приказливи.Вие си бяхте наистина така истински и неподправени. Просто вие бяхте слънцето в този най-южен германски град!!!

Под тежината на  многото преживявания в града и от сърдечното ни сбогуване с децата, на сутринта бяхме мълчаливи.Взехме си довиждане, а не сбогом.

Защото много ни хареса тук, ей Фрайбург!

Прелитайки обратно над гиздавите земни килими , ние в мълчание и размисъл кацнахме на родна земя.

Скъпи приятели, дали кацнахте и вие с мен на наша територия?

Успях ли да ви разведа из Фрайбург?

Нистина ли Ви беше така интересно като на мене?

Наслушахте ли се на хубава музика от уличните музиканти?

Играхте ли с децата на този град?

Усетихте ли готстоприемното отношение на жителите му?

Запомнихте ли някои исторически факти за него?

Изкачихте ли се на високата катедрала за да му кажете  от горе-

 

Благодарим ти град Фрайбург, че те има на картата на Европа!

                             Слънчев, весел и интересен!

 

♦ Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен автор