Коларските водопади в природен парк Беласица

Част от многобройната красота на планина Беласица и по специално водопадите над моето село Коларово в община Петрич
Normal_img_6803

Оттук започва всичко

В един пролетен, априлски ден, избирайки коя да бъде посетената дестинация за деня, реших това да са "Коларските водопади". Тъй като те си нямат собствено име или название, ще ги наричам Коларски, защото се намират над село Коларово в източната част на селото, през което минава малка река.

Награбих туристическата си раница, фотоапарата, принадлежностите си към него, както и статива, и се отправих по пътя за гората. В края на селото, откъм гората при черквата св. вмчца Неделя, покрай хотелския комплекс "св.Неделя" има път за гората. Първата ми мисъл беше да тръгна срещу течението на реката, покрай дерето, но се отказах поради недоброто познаване на реката. Та връщайки се малко назад, реших да мина през наричаната още от едно време местност Бишкарска поляна, като знаех, че оттам стигането ми до водопадите е хем по-лесно, хем по-достъпно. Следвайки познатата и вече запомнена от мен пътека, тръгнах нагоре по следите на водопадите.

Вървейки нагоре по пътеката си мислех, че могат да се нарекат още и срамежливите водопади, след като само малка част от селото знаят за тях и как да стигнат до тях. След има-няма 20 минути аз вече се намирах в близост до единия водопад, като само едно спускане долу в дерето ме делеше от тъй жадуваната водна красота.

Слязох долу, отпих глътка студена планинска вода, направих няколко снимки и се качих пак нагоре, по пътя за останалите водопади. След 10-а минути бях до по-голям водопад, който се състои от два пада на водата. Поради голямото ми желание за снимане, положих неимоверни усилия за слизането долу при водопада и все пак успях. Кадрите, които бях направил, доказват че наистина си е струвало слизането до водопада. Оттам тръгнах по пътя за най-големия от всички водопади по това дере. По пътя си видях множество по-малки, но също красиви водопадчета и водни скоци.

След пристигането ми на крайната точка, наистина бях изумен и останал без дъх при вида на гледката. Аз не можех да повярвам на какво всъщност е способна майката природа. Там направих може би една от най-хубавите снимки, която и до днес си харесвам.

Отпочинал, хапнал и пийнал, оттам се отправих обратно по пътя към дома, като единствената мисъл в главата ми беше да разкажа и покажа на хората за красотата, която планината крие, която Бог е сътворил - не само да и се радваме, но и да пазим.

Така свърши моя пролетен ден в планина и природен парк Беласица.


Създадена на 01.09.2015 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари