club50plus.bg

Тук трепетливо пазят своите уникалности и това не пречи, а помага на общуването в микса от култури - снимки авторът

 

Припявам си хита на Фреди Меркюри „Баарселоонаа” и си давам сметка, че той не е създаден само заради олимпийските игри през 1992 г. в града, но и защото със сигурност Фреди е бил вдъхновен от космополитността на мястото. Всеки, който е бил в Барселона, е останал толкова зашеметен, че ще се върне със сигурност пак, за да изпита чувството на свободата да си различен сред многото общности и в същото време да се чувстваш като у дома. Всъщност домакинството на първенството е феноменално събитие за града, защото предизвиква най-значимите инфраструктурни промени в облика му за цялата двехилядна история, които създават днешната модерна Барселона.

Първата асоциация за града са причудливите къщи на архитекта Антонио Гауди от края на 19-и началото на 20 век – сякаш дошли от неземна реалност, те зашеметяваг въображението на туриста

каса Батийо и каса Ла Педрера

Гауди получава поръчки от богати фамилии да реновира домовете им, каута му дявя вйзмажнаст да създава творения на изкуството. Вдъхновение черпи буквално от природата – морския и горския свят, превръщайки къщите в „кораба на капитан Немо“, но със съвършена система за циркулация на въздуха и куп други екстри по законите на физиката. Сини плочки, мозайки от Венеция, стъкло, дърво, желязо са основните му материали. С безкрайно въображение и реверанс към децата, е направен и паркът Гюел.

„Лебедовата песен“ на Гауди и същевременно произведението на живота му, е готическата катедрала Ла Саграда Фамилия (Светото семейство), посветена на Христос. На нея Гауди отдава 42 години от живота си и умира преди да я завърши. Стотици глави на хора и животни, скулптурни композиции и издигащи се към небето кули. Дванадесет от тях представляват апостолите с височина над 100 м.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Но Барселона далеч

не е се изчерпва с архитектурния гений на Гауди

Градът приютява най-значимите произведения на художници и артисти, сред тях Хуан Миро, Пабло Пикасо и Салвадор Дали. „Фондация Хуан Миро“ се намира на хълма Монт Жуик. Музеите на Пикасо и Дали са в стария град.

Преди да стъпиш в града, не си даваш сметка колко е многолик и в същото време с неповторимо свое лице. Въпреки пъстрата латиноамериканска общност от Аржентина, Колумбия и Куба, въпреки настъплението на пакистанци, индийци, китайци, а и българи, Барселона е преди всичко земята на достолепните каталонци. Поколенията от 30-те, 40-те и 50-те години ще разпознаете навсякъде – в метрото или по най-оживената търговска улица – Ла Рамблас – почти винаги с костюми, навяващи спомен за отминалото време. Може би това са наследниците на онези каталонци, които през 30-те години на 20 век правят собствена република, в опит да се отцепят от Испания.

През 1939 г. Барселона е последната испанска крепост, която се предава на генерал Франко. За да не станат негова жертва, хиляди каталонци предпочитат бягството във Франция, Андора и далеч от дома. Франко не губи време, за да забрани каталонския език и да наводни града с обеднели имигранти от Андалусия, като се надява, че така ще сломи борбения дух на каталонците и жаждата им за независимост. Планът му обаче е разбит на пух и прах – историята доказва, че децата и внуците се оказват по-каталонци и от своите родители.

Новата конституция на Испания от 1977 г. дава на Барселона статут на автономия. Това е един от общо 17-те автономни области на Испания, която е интересна с това, че е изключително децентрализирана като държавна уредба. На централното правителството се падат едва 18% от публичните финанси, докато регионите имат 38%, а местните съвети 13% дял от националния бюджет!

Барселона е спасителната врата за част от латиноамериканска общност по света, както и място, където всеки търси своето ъгълче под слънцето. Каталонците не са недоволни от това пъстро нашествие, те придават допълнителен чар на микса от култури. Общуването с „другия” е характерност за града. Макар че почти не знаят английски, местните хора не странят от разговорите с чужденци, а упътват с красноречиви жестове и малък на брой, но ключови думи, когато се наложи.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Уличните артисти – музиканти или танцьори от различни националности, са буквално на всеки ъгъл, алчни да грабнат вниманието с

уникално музикално изпълнение на китара, ханг, ситар, саксофон или кларинет

Не винаги се забелязва шапката с парса, явно повечето от изпълнителите истински се забавляваха, когато успяваха да съберат публика около себе си. И наистина го правеха: появява се банда момчета по потници и анцузи, пускат касетофон и рапът, хип-хопът, брейкът придават стил на професионалната акробатика. Така беше на Ла Рамблас, близо до площад Каталония, из тесните улички на стария град в кварталите Ел Борн и Бари Готик.

Из тесните готически улички на тези квартали се откриват малки капанчета, където туристите попадат в истинска испанска атмосфера. Попаднах и аз в едно от тях и първо забелязах, че има наредени плата с малки хапки

„тапас“– наденички върху резенче франзела, или риба, или зеленчукова вкусотия

Помислих си – това е частно парти, но после се оказа, че всеки, който иска да се види с приятели след работа, или просто да прекара добре остатъка от вечерта, идва тъкмо в тапас-баровете, на чаша сайдер, гарнирана с мезета. Е, може и мохито, бира или вино. Но сайдерът е забележителност – това е ферментирал, леко газиран ябълков сок, който се налива на дълга струйка, като чашата се държи от сервитьора на около метър от бъчвичката – гледката те изпълва с настроение. Баба ми разказваше, че сайдерът се правел и по нашите земи, но какво остана живо от българските традиции, покосени или от развития социализъм, или от погрешното разбиране, че миналото на бабите ни няма място в ежедневието ни, нито е част от нашата уникалност?

Барселонците трепетливо пазят своите уникалности. Те обичат

неделния танц сарданя

Познати, или съвсем непознати хора се хващат за ръце и образуват широки хора̀, обикновено на площадите. Това е и част от общуването с ближния, и неделна почивка, и блажена традиция...

Сарданя се играе много често пред впечатляващата с размерите си катедрала Ла Сеу, в центъра на готическия квартал Бари Готик. Тя е построена през 14 век. Ла Сеу е висока 93 метра и широка 40 метра. Катедралата е издигната в памет на света Еулалия, която била 13-годишна по време на римската власт в Барселона, когато я измъчвали до смърт заради християнската ѝ вяра. Във вътрешния двор на църквата винаги има 13 бели гъски, символизиращи всяка една година от живота на Еулалия.

Шедьовър на каталонската готическа архитектура е

катедралата Санта Мария дел мар

построена през 14 век. Тя е известна още като църквата на рибарите и търговците, които макар и с по-малко средства искали да вдигнат базилика, за различна от другите пищни базилики, подкрепяни от богаташите в града. В резултат катедралата има стройни изчистени форми и привлекателна простота, а вечер е винаги красиво осветена. Вътре тя е още по-импозантна, с три високи нефа и цветни витражи.

Акустиката й е прекрасна, заради което тук почти всяка вечер има класически концерти в изпълнение на орган или на симфонични оркестри.

София-Барселона-София