club50plus.bg

Когато изборът на място е точен, минусите се превръщат в плюсове

Не върви след първи сняг да разказваме колко хубаво беше край морето, но от друга страна защо да крием полезния опит. Едно планирано още в началото на годината пътуване до Италия, първоначално със сериозна задача, неочаквано промени характера си и се превърна в чиста екскурзия. Никой не се отказа от тази подарена почивка, още повече, че бе и доста изгодна благодарение на ранните резервации.

Римини има славата на най-дългия плаж в Европа – цели 18 км. Първото сравнение, което ни идва на ум, е със Слънчев бряг или Златните пясъци, но мащабът се оказва различен. Приликата е само в дългата редица хотели по крайбрежната линия, която излиза в двете посоки далече извън очертанията на селището и оформя два отделни квартала – Римини север и Римини юг.

Много повече са разликите: като се започне от историческия център, в който са запазени римски постройки от преди две хилядолетия, мине се през по-късната архитектура с характерните тесни улички, изпълнени с живот, и се стигне до забележителната италианска кухня, най-богата на вкусове и аромати именно в тази част на региона Емилия-Романя в северната част на ботуша.

Но да караме поред. Широката плажна линия е пуста в началото на октомври. От спортните съоръжения и павилионите пред хотелите личи, че през лятото курортистите не скучаят. Има места за плажен волейбол, футбол, тенис, боулинг и какво ли още не.

Градът има международно летище, „Федерико Фелини", използват го и пристигащите в Сан Марино. Ние обаче кацаме в Бергамо до Милано и имаме дълъг трансфер с автобус, който ни дава възможност за плавно потапяне в атмосферата. В хотела сме почти на здрачаване. Настроението в групата клони към вечеря и почивка, но най-нетърпеливите се отправят към плажа, защото той е изкусително близо, буквално под прозорците ни. Вечерното къпане в морето е много навременно, защото още през нощта силен вятър потвърждава прогнозата за застудяване и дъжд. Не че нещо пречи и през останалите дни някои да завършват сутрешната си гимнастика сред вълните под учудените погледи на загърнати в якета и шалове италианци, разхождащи по брега домашните си любимци.

Лошото време обаче отваря възможност за същинската част от програмата. Точка първа е Сан Марино. Миниатюрната република е толкова близо, че дотам се стига с градски автобус и билетче за 4 евро. По пътя нищо не подсказва преминаването на държавна граница, районът е гъсто населен, надписите са италиански. Само мобилният оператор дава знак с приятелски SMS „Добре дошли в Сан Марино".

С изкачването нагоре към най-високата точка, връх Титано (755 м), постройките стават все по-импозантни. На кота 550 м човек вече изпитва потребност да слезе от автобуса и да продължи пеша.

Сътвореният от човешка ръка каменен град в един миг грабва вниманието, в следващия – възхитителните гледки към селищата и равнината. В ясно време се открива  Адриатика, според справочниците може да се види дори брегът на Хърватия.

На места услужливо са поставени телескопи, с които могат да се разгледат Равена, Римини, Габиче Маре и други селища, потънали в пасторална зеленина. На билото са разположени средновековните крепости Ла Рока, Ла Криста и Монтале.

В столицата на най-старата европейска република (основана през 301 г.) има няколко стари базилики и църкви, картинна галерия, музеи на различна тематика, включително на средновековните мъчения, паметници и още какво – любимите на туристическото съсловие ресторантчета и павилиончета за сувенири. На няколко места продавачите са сложили надписи, че може да се плаща и с рубли.

Дина упорито търси музея за постиженията на съименника й Дино Ферари. Накрая се отказва и се снима до кола с подобаващ фасон.

Чак на тръгване от автобуса виждаме стрелка към седалището на автомобилния ас в подножието на планината.

Италия в миниатюри

На следващия ден разходката е до парка „Италия в миниатюри". Атракционът е толкова забавен, че оставаме в него през целия ден. Разположен е извън града и съдържа умалени копия на всички известни сгради и места на Апенините. Вековна история и произведения на изкуството са преплетени с белезите на индустриалното развитие – точно както е в действителност, ако човек има време да пътува и да разглежда страната град по град. Удобството е, че в парка всичко може да бъде видяно за един ден.

И не само видяно. За Венеция е направено изключение – освен сгради, възстановката включва и Канале Гранде в размер, позволяващ разходка с надуваема лодка.

Друго забавление е зоологическият кът, в който над главите на посетителите прелитат огромни тропически папагали. Пернатите са с ярки окраски, дружелюбни към посетителите и очевидно напълно приспособени към климата и обстановката.

За децата има предвидена „Разходка с кану". Възрастните също се включват и излизат доволно мокри, припомняйки си със съжаление, че до неотдавна и в София имаше парк с подобни забавления.

Рожден ден

В една от вечерите групата е единна по въпроса къде и какво правим. Поводът е рожденият ден на Оля, за който сме подготвени още преди заминаването, защото е кръгла годишнина – 50. В кухнята на хотела взимат присърце организацията на празненството. В края на сезона те са свикнали да сервират само закуска, защото посетителите обикновено щъкат из града за другите хранения, но за нас приготвят вечеря.

След лазанята и шишчетата идва кулминацията – торта с юбилейните свещички. Преди да ги духне, рожденичката оглежда цифрите, размества ги в различни варианти – 05, само 5, накрая забожда наопаки петицата и вече е доволна от резултата – 20!

Човек е на толкова, на колкото се чувства, обобщава философски Оля.

Накрая виното е изпито, песните са изпети, остава споменът за споделените чувства с приятели.

Как живеят италианците

Също като нас - ходят на работа, прибират се, поддържат си градинките, разхождат се вечер. Спокойствието се долавя във всеки час от денонощието. От втория ден нататък си даваме сметка за една важна особеност – няма прекомерен шум от автомобили, не се чуват клаксони, няма задръствания. Това е, защото всеки втори е на колело.

Велосипедите са навсякъде, с тях се придвижват млади и стари. Който е дошъл от другаде, като нас, може да ползва някой от червените общинските велосипеди само срещу 10 евро депозит, който се получава обратно при връщането на возилото. Стоянките им са на много места в централната част и около гарата. Дори в хотела предлагат велосипеди безплатно на гостите си. С колело е по-лесно да се обиколят

Забележителностите

Триумфалната арка, построена в 27 г.пр.н.е. в чест на Цезар Август, някога е била на крепостната стена, от която също има запазени останки тук-там. Животът кипи около тях, италианците са свикнали да приемат наследството от хилядолетията като нормален декор за ежедневните си занимания.

Строените от едри каменни блокове сгради и съоръжения от римско време са непоклатими, изглеждат толкова стабилни, че може би ще се съхранят и дълго, след като рухнат сегашните модерни постройки. Такъв е Мостът на Тиберий. По него се движат хора и автомобили, потокът не спира дори вечер.

Някогашната река с годините е променила посоката и коритото си и сега преминава на километър-два, където са построени няколко съвременни моста до устието й в морето. Жителите на Римини обаче поддържат по старото корито на реката канал до историческия римски мост. Така той стои на мястото си и го ползват по предназначение, а водната площ служи за яхтено пристанище.

Досами брега, на платформа над плажа, в следобедните часове попадаме на нещо, познато от филмите. Разнороден оркестър озвучава квартала с весели тарантели и валсове, а народът около тях разпуска с танци.

Сбирката е на случаен принцип, хора идват и си тръгват. Млади и стари са в прекрасно настроение.

В съботния следобед в центъра на града ставаме част от друго духовно преживяване заедно с още няколко десетки чужденци.

В катедралата „Св. Августин", построена от монасите августинци в края на 13 век, местни жители са се събрали за традиционната меса. В службата участват и хорове от над 10 страни, гости на града за поредното издание на Международния хоров конкурс. Италианците знаят всичко наизуст и пеят наравно с хористите, общуването е неподправено.

Ние сме впрочем в града по същия повод, беше предвидено да участваме, но по-важно събитие задържа в София главната фигура в групата, диригентката Нели. Новината за раждането на нейния син идва точно след месата. Посрещат я с възклицание и организаторите: „God bless him!"

Вечерта преди заминаването вдигаме наздравица за малкия Джорджо и за родителите му. Усещането е като да сме преизпълнили целите си. В себе си всеки си обещава да доведе тук семейството, приятелите. И то непременно извън сезона на плажната навалица.

Всеки минус се оказа плюс, слънчева Италия бе прелестна дори в дъжда!