club50plus.bg

„Гнездото“ на древната Олимпиада и най-големият амфитеатър в Епидавър са на минути път от този древен град на Бяло море

Навън  е чудесно време да се разходим до столицата на Гърция. Но не сегашната, задъхващата се от хора и коли, а онази – аристократичната, запазила спокойствието на своето време, достолепната, очарователната... Първата столица на свободна Гърция – Нафплио, за периода от 1829 до 1834 г.

Приказният Нафплио се намира в Арголическия залив на 170 км на юг от Атина и на около 60 – от Коринт, където Коринтският канал откъсва най-южната част на Балканския полуостров и го превръща в остров Пелопонес. Оттам започва най-гръцката Гърция.

Ако станете в обичайното за работа време, до вечерта може да сте там. Някои оприличават Пелопонес на кленов лист. На мен ми прилича повече на длан с разперени пръсти. Нафплио се намира между палеца и показалеца, той е перлата на долината Арголида и на едноименния залив. Самите гърци го смятат за най-красивия град в Пелопонес.

Хубаво е по пътя да се отклоните до Коринт, за да видите от моста страховития Коринтски канал. Древен Коринт (на около 8 км от новия град) е владеел морската търговия както от север към юг, така и от запад към изток. За да не заобикалят корабите от запад целия Пелопонес, през 7 в. пр. Хр. напречно на провлака е построен павиран път, по който корабите са се изтегляли с ролкови съоръжения.

Идеята за прокопаването на канала е стара. Твърди се, че Нерон е направил първата копка със златен търнокоп, а после е оставил на 6000 евреи затворници задачата да продължат копането. Така или иначе, проектът се реализира едва през 19 век.

Коринт и Аргос са били основните сили в региона след залеза на Микена и Тиринс. Старият Коринт е бил разрушаван от силни земетресения. Същата съдба е сполетявала многократно и новия град. Разказват, че туристите много набързо разглеждали руините, а в новия град почти не отсядали и преминавали оттам на бегом.

След отбивката за древна Немея пътят се стеснява, но за сметка на това се разкриват невероятни гледки – безкрайни портокалови и лимонови гори.

След това идва Микена – „сестрата“ на Крит, мястото където Шлиман открива предполагаемата погребална златна маска на Агамемнон, върхът на гръцката цивилизация от 16-15 до 12 в. пр. Хр., цивилизацията с развита (и разчетена) писменост Линеар Б, цивилизацията, достигнала до Сирия, владяла голяма част от Средиземноморието.

И ето ви в Нафплио. Първото впечатление от Нафплио е зеленината, а първата дума, с която видяното може да се опише – елегантност. Такава е и крепостта „Паламиди“, такъв е и Арголидският залив със стръмните си брегове, по които растат огромни кактуси, алое, пинии, едри диви макове и какво ли не; такива са къщите, улиците, всичко.

Крайбрежната улица носи името на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Тя е родена и живяла на остров Спецес – най-южният от Сароническите острови – южно от „палеца“ на Пелопонес и западно от остров Хидра. Била е съпруга на двама крупни корабостроители, имала е 9 сина и собствена флота. За кораба „Агамемнон“, който лично е управлявала, се говори, че бил най-големият кораб в тогавашния гръцки флот. Подпомогната от синовете си, тя е успявала да блокира доставките на храни за турците по море. Изумителна жена с особен характер, умряла при... семейна свада три години след освобождението на Гърция от турците.

Крепостта „Паламиди“ е разположена много високо над стария град, и ако искате да достигнете до нея ви трябват повече физически качества и усилия. Има и лифт – за по-мързеливите. Напълно е възможно обаче да се достигне до определено ниво и пеш – достатъчно високо, за да се види панорамно града (старият град е полуостров), както и изумителния Арголидски залив. Гледката е изключително живописна.

После като хванете асфалтирания път от входа на „Паламиди“, стигате до края на надвисналата над града огромна скала, където е крепостта Акронавплия или Иц Кале. Франки, византийци, венецианци и турци са променяли крепостта през вековете. Дълго време е била затвор без надзиратели. Последните наблюдавали лишените от свобода от жилищата си – венецианската крепост „Бурци“, която е на около 5 минути с лодка точно срещу сегашното пристанище на на града. „Бурци“ заема целия Остров на екзекуторите, мястото е зловещо, но изключително красиво, особено нощем.

Ако нацелите точните стълби надолу, след 200-300 неравномерни подрусвания слизате точно до католическата църква. Известна е с това, че там има дървена арка, на която са издълбани имената на елинофилите – името на Байрон е между тях. Църквите в Нафплио са забележително разнообразни като архитектура. В тези култови комплекси са вписани венециански аркади и камбанарии, византийски изпълнения, снежнобели мраморни колони в дорийски стил и пр.

Нафплио е забележително цветен град. Врати, прозорци и елементи от горните части на фасадите са подчертани с ярки цветове от гамата червено-кафяво. Малко след католическата църква се озовах на централния площад – „Синтагма“. Всички пелопонески площади, които видях, са квадратни. И този тук. След 10 часа вечерта тук се телепортира венецианското време на града – улични музиканти, амбулантни търговци, гълтачи на огън, жонгльори и певци се смесват с огромната маса от пешеходци-зяпачи и седящите в кафенетата.

До изнесените вън маси на работещия ресторант се намира някогашната джамия, която в следосвобожденските години е парламента на Гърция, а сега в нея се помещава кметството на града. В противоположния край на площада е сградата на археологическия музей от 18 век.

Истинска изненада след кратък преход из тесните пъстри улички е появата на площадчета, които са почти колкото уличките. На площадчето „Плапута“ (близо до „Синтагма“) е църквата „Св. Георги“ и елегантните неокласически къщи с коринтски капители и специфични керемиди на покрива. Малките площадчета са изумрудено зелени площи и беломорски трендафил, който в замяна на това че почти няма листа, покрива с облаци в червено, розово или цикламено фасади и врати.

На Нафплио човек може да се наслаждава неограничено дълго. Но ако все пак решите да се разнообразите с полудневни маршрути, задължителните дестинации са древните Олимпия, Епидавър с най-големия античен театър в света и Микена.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

 

 

Пътят от Нафплио до Олимпия е по-малко от 20 км, а там ще видите останките от най-известния стадион в света, събирал цели 45 000 зрители. България няма и досега такъв стадион, освен националния! Игрите са траели 7 дни. По време на първия ден спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс (останките от храма са внушителни), че ще играят честно. Правени са жертвоприношения и други ритуални изпълнения.

Освен храма на Зевс, ясно са очертани местата на храмовете на богините Хера, Рея, Кибела. Клетвопрестъпниците са лишавани от права да се състезават и са плащали глоби. С парите от тези глоби са правени бронзови статуи на Зевс, които са се намирали в непосредствена близост до входа на стадиона. Пиедесталите на статуите са запазени и внушават потрес.

За тези общоелински събития са пристигали поети, художници, оратори, търговци. Близо до алеите за дискусии са запазени „хотелите“ за знатните гости. За Нерон е била построена специална вила. Имало е бани и какво ли още не. Самите игри са се провеждали в продължение на пет дни. На седмия ден са раздавани наградите – венци от маслинови клонки.

Победителите са били смятани за особена категория хора. Древните са вярвали, че победата ще отиде при този, който е не само физически силен, но при този, който освен това е и избран от боговете. Затова на победителите се е гледало като на изключителни хора и в двата аспекта – физически сили и божие покровителство. Победителят в 22 спортни състезания (не само в Олимпия) – Теоген от Тасос, е бил обожествен.

Игрите в Олимпия (датирани към 776 г. пр. Хр.) не са били единствените спортни състезания на Пелопонес и в днешна Централна Гърция. Били са така организирани, че на практика големи състезания е имало всяка година – в повечето случаи през лятото, а в други – през пролетта.