Манастирски комплекс „Велика Лавра – Св. Св. Четиридесет мъченици”

Много са знаковите места на България свързани с нейната история, но има такива, които са особено важни, които блестят като бисери на нейната огърлица от слава.

За манастирски комплекс „Велика Лавра – Св. Св. Четиридесет Мъченици" се знае много – има много информация, но искам да ви разкажа как аз го видях при посещението си в него.

Бавно пристъпям към главната порта, а над нея се открояват – купола на Патриаршеския храм на Царевец (Бог и Вяра) – крепостната стена със стражевата кула (Защита и Държавност) и входа към манастирския комплекс „Велика Лавра Св. Св. Четиридесет мъченици" (Паметта и Величието).

Застанал пред входната арка се възхищавам на изключителното изпълнение на майсторите каменоделци в реставрацията на този комплекс. Изпълнението е безупречно! На дебелия каменен зид две лъвски глави стоят неизменно на пост.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Поглеждам надписа и ме побиват тръпки – Велика лавра! – колко сила има в тези две думи! Какво брилянтно изпълнение на форми, пропорции – съчетани с красивия шрифт на надписа! Изключителна хармония! Влизайки в двора, символите отново ми се набиват пред очите – (Бог-Вяра) – (Защита-Държавност) и (Памет-Величие), а най-отдолу – един свод – символ на Единство и Устойчивост.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Една блестяща фигурална композиция!

Вдясно виждам основите на килиите на монасите от „Великата Лавра". Вляво е параклисюът и магерницата – манастирската кухня – столова. Един паметен надпис показва колко е значимо това място за историята на България.
Тук е провъзгласена независимостта на България на 22 септември 1908 година от княз Фердинанд.

Над страничния вход от притвора виждам релефна каменна икона на светите Четиридесет мъченици, обрамчена от красив, масивен каменен свод и каменна рамка. Вратата – дъбова и резбована, е с орнаменти от царските символи.
Интериорът в църквата не е като в другите християнски храмове.
Тук витае студена каменна тържественост, подсилваща впечатлението ни за вечност.

Иконостасът е мраморен с релефни изображения.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Пестелива украса с внасяне на някои елементи и акценти подсилват усещането за студена тържественост. Колоните в храма – една от които прочутата колона на хан Омуртаг с прословутия си надпис:

„Човекът дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години".

Друга забележителна колона е тази на Калоян – колоната от Родесто (Родосто).

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Издига се величествена и Колоната на Иван Асен Втори – по случай победата му в битката при Клокотница. Релефите в църквата са впечатляващи, а орнаментите – характерни за българските царе от древността.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

Като стожери в историята на България са мраморните плочи на хан Аспарух с неговия знак, на цар Ивайло, на цар Михаил Шишман , цар Георги Тертер.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Тук е и Св. Сава – архиепископ сръбски, тук са и знатни боляри и владетели.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

Отсреща ни гледа Търновград в красиви и динамични облаци облян. Каква хармония на сводове изпълнени с майсторство! Същата тази хармония продължава на другата фасада, като е допълнена и от сводовете на моста.

Стигам до гроба на цар Калоян, неговият надпис и кръст на мраморната плоча. Царският знак на Калоян, присъстващ на пръстена му и отразен на мраморния похлупак.

Широката алея ме повежда към изхода от това сакрално място в историческата памет на България. Посреща ме мостът, свързващ Царевец с Трапезица. Зад мен остава манастирският комплекс „Велика Лавра Св. Св. Четиридесет мъченици".

Съзнанието ми още осмисля видяното. Бях в съприкосновението с духовността на една минала държавност – застинала в далечната история.
Моста, свързващ държавността с духовността, а отдолу, като времето, бавно течеше Янтра и замиташе спомените.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Снимките са на автора, на когото благодарим за предоставения разказ- описание на едно от местата, съхранили българщината