Как личното общуване с Бог не знае храм

Вярата в чудеса съществува, откакто свят светува и, противно на електронното ни съвремие, има своите почитатели и днес. За вярващите е нужно само да попаднат на точното място и да се помолят за чудото. За всички останали, тези места са атракция, но често обикновеният туризъм преминава в духовно пътуване. Така е и с Демир Баба Теке.

Предците ни са имали усета да разбират къде са местата, от които блика енергия – божествена, космическа и земна – и няма случайност във факта, че са строели храм върху храм, независимо от религиозните и други различия. Запазената гробница на Демир Баба или Железният Баща на територията на резервата „Сборяново" недалеч от Исперих, а сред върволицата от посетители е съставена от различни по етнос и социален статус хора.

Интересно е, че гробницата (или тюрбето) е най-късният артефакт в рамките на историческия резерват, който обединява и множество тракийски могилни некропола. Демир Баба Теке е построена директно върху светилището на траките и част от огромните скални блокове от жертвениците са вградени в дебелите стени на тюрбето.

Кой е Железният Баща и с какво е заслужил такава чест

Демир Баба е най-почитаният светец сред не особено познатата общност на алианското, алевийското или казълбашкото население на Североизточна България. Те не почитат пророка Мохамед, а неговия зет Али.

Алианите у нас обитават няколко села около Разград и Силистра. Смятани за еретици от традиционните мюсюлмани, те изповядват вяра, близка до шиитския ислям и характерна за Североизточен Иран. Точно и оттам са били преселени те по времето на турския султан Селим І.

Алианското общество е затворено. Жените имат равни права с мъжете, не носят шалвари и фереджета и участват в религиозните ритуали. Истината е, че алианите са били буквално заточени по българските земи. И точно тук, по време на страшна суша, се появил светецът Демир Баба, бръкнал в скалата и от нея бликнал извор, който, в унисон с преданието, още носи името Беш Пармак или Петте пръста. Това е първото място, където вярващите в чудеса спират, отпиват и си наливат бутилки с вода за здраве и дълголетие.

Че Демир Баба е бил реална личност свидетелства и намереното през 1952 г. негово житие, писано в началото на XVIII век. А според една от легендите Демир Баба е дори с прабългарски произход.

Много са преданията на местните за

чудесата на мощите на светеца

От дърветата и храстите по пътя към храма висят разноцветни парцали – тук всеки завързва парче от собствената си дреха, обикновено покриващо болно място, и си пожелава здраве. Така ивиците плат съпровождат пешеходците до самия храм, долу в ниското. 

Поради изключителната си архитектура Демир Баба Теке е официално обявен за паметник на културата още през 1927 г. Постройката на тюрбето представлява седмоъгълна сграда с предверие и полусферичен купол, който се издига на височина от 11 метра. А противно на всякакви други религии, входът на храма е от източната страна.

Говори се, че върху тракийското светилище първо се е издигала християнска църква. Върху нейните основи пък е издигнато тюрбето. Тук още битуват разказите, че в края на XIX век на хълма се е извисявал голям каменен кръст.

При влизането в сградата на очи се набиват и други странни неща. Необичайно е

в храм на мюсюлмани да са запалени свещи,

обаче те горят точно както в християнска църква. По стените са окачени икони на Али ибн Аби Талиб, а всеки знае, че това е недопустимо за исляма. От друга страна, образът на иконите е твърде живописен и няма нищо общо с изпитите лица на християнските светии.

Огромният гроб на светеца Демир Баба е иззидан от тухли и е разположен в средата на седмоъгълното помещение. Надземната му дървена част е отрупана с подаръци: ризи, хавлиени кърпи, дори килими. Алианите вярват в личното общуване с Бог и не влизат в джамии. Те имат специфични религиозни ритуали, които освен в дарове и курбани се изразяват и в танци под музикален съпровод, придружени с ракия и вино. Това може да се види на всеки алиански събор, когато тук на Демир Баба Теке пристигат с автобуси жителите на селата Севар, Острово, Бисерци, Мъдрево, Свещари, Преславци или Брадвари. 

Макар и смятани за затворено общество, алианите са толерантни към другите религии, защото една от върховните ценности за тях е

да бъдеш преди всичко Човек

Това обяснява и свободното присъствие на хора в храма на Демир Баба, които се кръстят по християнски, на традиционни мюсюлмани и на обикновени туристи. Всъщност никой не обръща внимание на причината, поради която си тук.

Но по-голямата атракция за туристите се намира в двора на тюрбето. Дали защото е забавно или в очакване на истинско чудо, всеки новопристигнал ляга по гръб върху къс скала, приемайки я като акумулатор за жизнени сили. А после се опитва да вкара показалците си в очите на Вещицата – кръгли скални дупки с диаметър около 4 сантиметра всяко, на нивото на протегнати ръце.

Целта е да направиш няколко крачки със затворени очи и да докажеш на околните своята праведност. Или е само игра... за непосветените. Във всеки случай преживяването си струва не само поради сблъсъка с различни и твърде първични обичаи, но и заради откриването на нов и непознат за повечето българи енергиен извор. Дори и да не сме тръгнали към Демир баба Теке с очакване за чудо, целта на всяка екскурзия са новите впечатления. А тук те наистина са нови!