Хобито на Анкана Кристина Кирилова Мъжът на Анка твърде рано почина. На двете й ръце останаха грижите за дома, за внуците, за дъщерята. На всичко отгоре закъса с крака и трябваше и бастун да вземе. Макар че беше още на 55 години, кой работодател би я взел?! Слава Богу, в погребалната агенция не бяха претенциозни. Наложи й се да пише ...Вижте още >>преди почти 13 години167040.0
Тишината на 2012 от Кристина Кирилована Кристина КириловаЗима е отвън навяла. От комините на къщите е вият бели пътеки, устремени нагоре, нагоре към дълбината на Вселената. Едри късове сняг небето стеле, не можеш да си видиш носа, побелялото минало скърца в сгушената душа. Тишината е белота, въздишат само подметките, докоснеш ли снега. Няма птици, всички са се ...Вижте още >>преди почти 13 години86790.0
Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилована Кристина КириловаПривечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...Вижте още >>преди около 13 години82700.0
Подстригани размислина Кристина Кирилова Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...Вижте още >>преди повече от 13 години93010.0
Жени на ловна Кристина Кирилова Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...Вижте още >>преди повече от 13 години100310.0
Живот между две епохина Кристина Кирилова Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...Вижте още >>преди повече от 13 години97490.0
С усмивка за истината и за лъжатана Кристина Кирилова Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата. Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...Вижте още >>преди повече от 13 години106500.0
Броя чудеса и чудовищана Кристина Кирилова Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост. И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...Вижте още >>преди почти 14 години101910.0