club50plus.bg

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...