club50plus.bg

Там можеш да чуеш приказни легенди

От края на село Крушуна тръгваме по пътеката, която става все по-стръмна, с множество завои, докато наближим скритите зад буйна зеленина първи водоскоци на Крушунските водопади. Добре е човек да е облечен съобразено с условията тук, с опит и физическа подготовка за да изкачи стръмните стълби, където може да минава само по един човек, а останалите чакат горе или долу, за да се освободи стълбата, да се държи здраво за парапета, ако не иска за миг да полети в пропастта.

Гледката веднага  очарова с динамиката и гордата красота на падащата вода. Водоскоците са намерили пролука между гъстата зеленина наоколо, тук се усеща тържествената самота на природата, сливането на духа на всеки посетител с вечната й хармония. Може само да замълчи и наблюдава изобилието от звуци и багри, които въздействат магнетично върху всичките ни сетива. Падането на водата е като феерия, сребриста пелена от падаща с дискретна мелодия вода, от което добиваш усещането за спокойствие, мир и съзерцание, сякаш потъваш в свят на извънмерно движение, което потапя във възхита, блаженство и покой духа на всеки посетител.

Това омайно кътче те вкарва в съзерцание, единение и съвършено съзвучие, вгражда в тебе сила и гордост, че си тук и сега пред този малък храм на природата, извор на непознато досега вдъхновение. Омаян от неповторимата красота на Крушунските водопади, сякаш влизаш в храма на кътче от природата и сърцето ти бие учестено, дишаш дълбоко и навлизаш все повече в магията на синьо-зелената приказка, която започва да ти разказва падащата вода.

Пътеката продължава да се вие като змия по склона, прави няколко завоя и става все по-стръмно и почти недостъпно за градски люде като мен. Отвсякъде те обгръща тържество на природната фантазия, създала това царство на скали, пещерни ниши и скални образования, на водни потоци, криволичещи по склона и падащи върху обли, на места обрасли с мъх големи камъни. Тази магическа власт на водата, падаща отвисоко, те кара да онемееш от възхищение. Камъни разделят водата на отделни или съчетани ручейчета, образуващи водна завеса, която пада красиво и волно надолу и се успокоява за миг, когато изпълни малките вирчета, широки тераси, и каменни корита.

 

  

Приказни са водопадите,

те сякаш разказват отколешни приказки за древни обитатели. Знам, че ако седна край тях и потъна в размисъл, те ще ми разказват с години своите безконечни случки и съдби на обитателите на гората, за хората, за птиците и животните, и за звездите, които ги гледат всяка нощ отгоре.

Има легенда, която разказва за чудна птица, вид сокол, която турците наричали Коршун, а тя си избрала точно това райско кътче да обитава и ловува. Днес хората знаят тази птица като Каняк или Каня, тя продължава да прелита подобно на единствен надземен владетел на Крушунските водопади.