club50plus.bg

Почти няма човек, който да не страда от някакъв вид дискомфорт след хранене – стомашно чревни симптоми, като подуване и тежест, колики и болки, разстройство и газове, но могат да бъдат и от други органи и системи, като например мигренозно главоболие, зачервяване и отичане на лицето, сърцебиене и промяна в артериалното налягане, обриви, задух или общо неразположение. Могат да се изброят още много симптоми, които влошават сериозно качеството на живот на засегнатите от хранителна нетолерантност пациенти.

Все по-широкото разпространение на този тип оплаквания, разнообразието на симптомите и сравнително слабото им познаване и пренебрагване са причина хранителните непоносимости да представляват сериозно диагностично и терапевтично предизвикателство.

Киселини, колит, синдром на раздразнимото черво (IBS), алергия, мигрена, невроза, депресия или друго психично отклонение са едни от най-честите погрешни диагнози. Общото между тях е, че след назначеното лечение, симптомите на тези болни не изчезват и те обикалят от кабинет на кабинет за търсене на решение или се примиряват.

Съвременното понятие нежелани реакции към храните включва хранителните непоносимости (интолеранс) и хранителната алергия (хиперсензитивност).

Хранителната алергия е имуноглобулин Е (IgE) -медиирана хранителна реакция, при която имунната система на организма реагира спрямо експозицията на безвреден хранителен протеин с имунопатологичен процес. Хранително провокираните алергични реакции са най-чести до 2-годишна възраст, като намаляват с напредването на възрастта. Хранителните алергии са сравнително рядко явление – счита се, че честотата им e едва от 1% до 4%.

Хранителнителната непоносимост, представлява нежелана хранителна реакция, която се дължи на токсични, фармакологични, метаболитни, идиосинкрастични или други НЕ-имуноглобулин Е (IgE)-медиирани реакции към определени съставки на храната. Етиологията за проява на това състояние  не е съвсем ясна, но често е липсата на определен ензим или дефект в транспортния механизъм, отговорни за разграждането или абсорбцията на дадена съставка на храната.

Много важно е да се направи разлика между алергия и непоносимост, тъй като поведението при двете заболявания е съвсем различно.

Най-честите хранителни непоносимости са лактозната, глутеновата (цьолиакия), фруктозната и хистаминовата.

Според актуални данни от 10 до 30% от населението страда от непоносимост към лактоза, от 5 до 7% – от фруктозна непоносимост, от 1 до 3% са засегнати от хистаминова непоносимост, а един процент – от цьолиакия . Значителната промяна в храненето през последните 2 десетилетия, обаче, води до значително по-честото разпространение на този проблем.

В интернет портала непоносимости  могат да се намерят както новини и полезни материали за пациентите, така и специализирана литература за медицински специалисти по темата.

 

За автора

Д-р Райна Стоянова е изтъкнат диетолог и експерт по здравословното хранене. Нейният опит в областта на храненето и диететиката води началото си от студентските й години. Стажът и в Париж и позволява да работи с имена като д-р Пиер Дюкан, проф. Готие, проф. Карел и обогатява опита и в борбата с излишното тегло.
Д-р Райна Стоянова специализира гастроентерология в една от най-елитните болници в страната – ‘Лозенец’, а към момента работи в отделението по метаболитно-еднокринни заболявания на болница "ИСУЛ - Царица Йоана" и в софийската клиника Sportmed. Д-р Стоянова успешно съчетава клиничния и академичен медицински подход с превенцията и профилактиката на здравето чрез хранене. Младата лекарка е убедена, че храненето стои в основата на повечето заболявания.

Можете да прочетете всичко от д-р Райна Стоянова в нейния личен блог на адрес http://www.raynastoyanova.com